Жива вода

Читатели мои, отново съм с вас. За шести път след моите вероятно странни книги: “Смърт няма!!!”, “Хаос”, “Гласове от вечността”, “Милост” и “Писма от рая”.

Както винаги досега аз оставам вярна на хаотичния си стил, защото не съм писател, нито пък поет, а просто контактьор. Споходиха ме гости от непознати светове през далечната 1990 година. Моите контакти са разностранни – спасители на планетата Земя от Сириус, мъдреци и художници от Озарис и души, напуснали земния живот.

През дългия период от 1990 до сегашната 2020 година приемам послания към земляните, помагам на хора нуждаещи се от духовна подкрепа. През всичките тези тридесет години споделям болките и страданията на всеки, потърсил тази необичайна помощ чрез мен, която е дар за хората от светлите сили на непознати цивилизации.

Чувствайки ме близка и необходима те очакват от мен утеха, изцеление, чудо. Чудесата наистина съществуват, ако всеки повярва че над него бди ангел хранител, че Бог чува молбите му и изпраща на нуждаещия се помощ в най-трудните за преодоляване ситуации. Аз повярвах, и получих. Получих много звездни дарове, които щедро споделям със всеки пожелал да пие от извора с “живата вода”. Моите учители ме научиха да прогнозирам в мерена реч, да плета стихове и с тях да лекувам страдащите души, да отнемам понякога дори и физическата болка , и всичко това защото повярвах.

Бих искала да кажа на всеки, прочел тези редове, че оптимизмът и вярата в собствените му сили е най-мощният двигател, който обръща в негова полза всичко трудно достижимо. Останалото е работа на Бога.

Пиша тези редове с ясното съзнание, че мога да предизвикам и скептични усмивки у някои от читателите, но това слово което тече в следващите страници на тази моя книга е за тези, които имат отворени съзнания към незримото – изпълнено с живот и информация за нашето минало, настояще и бъдеще – за неизменното сега, за вечния кръговрат на природата. Самите ние сме вечни, преминаваме от състояние в състояние, от измерение към ново измерение и продължаваме своя път с нашите безсмъртни души.

Аз следвам своята мисия. Понякога съм уморена, а и не рядко отегчена от хора далеч по-добре от мен, но се усмихвам и нося своя кръст, който съдбата ми е отредила.

Дали не е нескромно да пиша тези редове за себе си, дали имам право да споделям своите и чужди преживелици, това ще решите вие, мои читатели, вие – хората, с които дишаме един въздух, живеем в един град, държава, планета, вие, които ме карате да се чувствам полезна.

От сърце благодаря, че протегнахте ръка към това необичайно четиво. То носи посланията от далечния космос, енергията от рисунките на Озарис, вашата и моята споделена болка, и цялата ми любов и пожелание за много настроение, щастие и здраве, за спокойствие в душите и мир за нашата прекрасна Гея.

Бог да е с нас!

Авторът

----------