Слова и мисли уморени от демократичното ни ново време

Уважаеми читателю,

Когато се докоснеш до съдържанието на тази стихосбирка и я разлистиш, ще се срещнеш с моите скромни стихове, които са минали през сърцето и душата ми, и носят отпечатъка на преживяното и видяното през моя живот, изпълнен с възход, с радости, но и с много трудности.

Някои лица и образи са измислени, но повечето са мои живи съвременници и приятели, с някои от които поддържаме отлични другарски и семейни връзки, вече близо шестдесет години.

Отразил съм моменти и събития от нашата обществено-политическа действителност на тъй наречения “преход”, с действителни факти и герои, които са ме впечатлили и вълнували.

Това е дълбокото и искреното, което ме е мотивирало да напиша моите стихове, с цел да достигнат до теб, читателю, чрез своята мъдрост и красота.

Докоснеш ли се до написаното от мен, ще откриеш голяма част от себе си, от своите чувства, радости и стремления, ще си спомниш за своя живот от детските години до напреднала възраст.

Макар че съм творил с искрени чувства, нямам претенции за голям поет, но от далечните детски спомени останах с особени чувства и влечение към мерената реч и на няколко пъти съм ползвал това мое увлечение.

Като ученик в гимназията впечатлих моята преподавателка по математика, другарката Лазарова, с едно стихотворение за математиката и точните науки. Изслушвайки го, тя възкликна със словата: “Марине, ти си бил голяма работа!”.

Любовта към поезията, която извира от самата ми същност, ме е заставяла да пиша понякога на коляно, пътувайки в автобуса за работа, или навсякъде, където ме е съпровождала музата. Тази любов ме е съхранила и до днес.

Драги читатели, мои близки и приятели, надявам се, че моите стихове ще ви доставят искрена радост, удоволствие от преживяното и щастливи мигове в трудния живот, който живеем днес. Да спомогнат да се върнем към нашата младост, зрялост, човешки доброти и запазим нашето достойнство.

Ваш: Марин Палов

Сага страшна, мен ме стяга –
във Сахара ще се бяга

И други като мене има може би,
но всеки трае и си мълчи.
М.П.

Вече не се казвам аз Марин,
вкъщи – наричат ме Варадин.
А пък мойта дърта баба стара
се изживява като Варвара,
щот’ по цял ден ми се кара.

Че за всичко вкъщи само аз
съм виновен и имам грях.
И ме налага като мях,
пред всички стори ме за смях.
Боже, и това чудо доживях!

Аз пък, Марин – да бе, Варадин,
често си мисля сам самин,
що да стоя със Варвара,
да спре да ме хока и се кара?
И открих – ще замина за Сахара.

Там не ще бъда аз Варадин
и ще се казвам пак Марин.
Затова – търсете ме в Сахара,
гдето никой не ще ме бара.
Ха да видим кой ще гониш ма, Варваро!

Чао, гудбай от мене, бай Марин,
дет’ тук ме наричат Варадин.

P.S. Желая на друга, която смята да се изживява като Варвара,
умната и внимателно мъжа си да “бара” (уважава).