Добро ти утро, Госпожо Геновева. Не чакай от мен да салютирам пред твоята корона...
Ако можех да видя падащата звезда как оставя следа в безследието...
Говорим на различни езици не защото живеем в отдалечени страни ала защото идваме от различни планети...
Тесните улици на Сплит като мистичен лабиринт извиват се променят посоката и изведнъж не знаеш къде си блуждаеш завръщаш се търсиш...
Нощ, ден, ката ден... Стрелките на часовника отброяват зима, лято, плач, смях, кратките дни и дългите нощи, думите, които извиват хоро...
Щастието не може да скрие тъгата в очите ми, която е моя спътник. Тя познава душата ми – калейдоскоп от безброй образи.
Търся те в градовете. Виждам те в улиците. Виждам те в парковете. Виждам те в къщите. Взирам се в теб до безкрайност...
Спомняш ли, как исках да подаря, огън за душата ти, запален от пламъка на искрите в очите ми... И да ти стана светлина.
Историята се повтаря, а Бога ми, се повтаря и математика, физика, химия...
Още от люлката с челото си разграничих себе си и Космоса, търсейки линията, която разделя яве и съня.