Бинарна луна

Замана, за манна небесна. На този връх излива рог изобилието. Тръгва Гергьовския дъжд, позлатява нивята. Есен, циганското лято преговаря есенните минзухари да цъфнат повторно. Минзухарите цъфтят. Защитават собствена идея. Циганското лято тлее. Защитава собствените цигани.

Защитата действува, затова е защитена.

Връх Замана е обърнат към село. Затова е върховно постижение.

При мисълта с мисъл.

При емоцията, емоционално.

Заманов дълго време чака този момент. Стана сутринта. Видя в двора Римския гроб от училището. През нощта, гробът с мраморния паметник се придвижил.

Поличба. Висшият разум е огнище за ума.

Заманов изведе жена си Венера. Млада, дъхава, знойна. Свали връхната дреха, остана нагиздена с булчинска премяна.

Диамантената роса сбира души на птици.

На челото златен чембер, пендари. Женско колие на огърлето, мътно злато. Главата допълва аурата. Заблестя по-силно. На гърдите жълто свисло, три реда пендари “Франц Йосиф”. На мястото на слънчевия сплит, четириъгълник, жълт метал, нанизани бели пари. Ръцете, ситно нанизани жълти парички. Всичко трепти. Блести. Гори. Красива. Красива. Красива. Баща й като я правел, гледал Венера.

Великото не е величина.

Слънцето едва показва рогчето. Закичи лицето на младата жена със слънчев лъч. Трепна, накара природата да трепти.

Звуците запърхаха в душа, изпънала струни.

Мъжът седна на колене. В молитвата съзерцаваше красота.

Такава плът, хвърля в безпътица.

Слънцето, лимоненожълто, обходи мътното злато, засрамено от собствената бедност. Усмихна се бледожълто. Златото, постепенно оживя. Стана одушевено в очите на мъжа, който поглъщаше красотата от най-красивата страна. Тъмножълтото на слънцето проникна в златното жълто на пендарите, залюля пламъците по тялото на младата жена. Тя хвърли ризата. Гърдите щръкнаха срещу облещените очи на цветята. Металът, учуден, позвъни на природните щурчета. Опънаха струни, заситниха светлолимоновите лъчи в тъмнолимонови. Той гледаше разсъбличащата красота, отвъд тялото. Същинска Венера Милоска. По младата плът се разиграваха жълти, златножълти пламъчета. Сплитаха златните отблясъци, късаха красота от младата плът. Мъжът съзерцаваше плът, гола като злато, златна като голота.

Огънят спря в искра.

Венера, родена в бедно семейство. На гърба имаше нишан с форма на кладенец. Бащата дълги години мисли за знака. Божи филигрин? Реши. Преди женитбата, разкопа кладенеца. На дъното намери тенекия злато. Оттогава Венера е позлатена. Красота, разигравана за очите. Растенията, камъните, жълтият метал, тялото на младата жена, физиологията , са психоментален живот. Различни мигове от общия космически прогрес. Преобразуваха един лъч в друг, форма във форма, продължение на звук в звук.

Цветята са цветовете на гамите.

Слънцето разтопи златните запаси, потече философски камък. Всяко същество получава духовност. Молитвата върху голото тяло докосва “практи”.

Истината не е истина.

Влиза в първичното състояние на Богинята на плодородието. Младата жена освобождава “практи”, раздава на мъжа “практи”. Съзерцавайки голото тяло на жената, мъжът разкрива първичното състояние на Природата. Стига началото. Влиза в него. Получава силата, свръхсилата на Природата.

В зеница влей, елей.

Влязох в нейното минало. Влязох в “Гроба на римлянката”. 55 км от градчето Типаза, западно от столицата на Алжир. Кръгла шатра, висока 40 м, диаметър 64 м, строена преди 2000 години.

Тук, погребана легендарна жена, дъщерята на Клеопатра и Антоний. Нарича се Клеопатра Селена. Тук, някога е живяла феята Халула. Пастир на стадото забелязал, една от овцете вечер се отделя. Отива някъде, на сутринта се завръща. Проследил овцата. Видял, тя спи в гробницата. Вътре имало огромни богатства.

Преди векове испански владетел заповядал да отворят “Гроба на римлянката”. Запалили някакъв магически манускрипт. Още не изгоряла хартията, вратата се отворила, потекло злато. Дъщерята на Клеопатра, Клеопатра Селена.

– Окулт, окултно мироздание.

Някъде към икиндия се задаваха оранж, светлооранж. Изместваха възхищението с идеи. На предела на деня, три цвята: жълт, оранж, златист се боричкаха, размазваха матовото петно на залез слънце.

Голото тяло измоли плодородие за селото.

Наесен царевичните зърна мереха сила със зърната на царицата.