Трикрако столче

Тризъбо ножче, орех с три ръба, триножник, триречие, Трифон Зарезан, Трите върха, тримерене, трибагреник, три близнака, хоро Трите пъти, мечката се бори до три пъти, трилистна детелина, триединство, прекръстен с три пръста, три орисници, Света Троица…

Материята в материалния свят е на изчерпване.

Имало едно време … много времена.

Времето на моя дядо. Времето на Чирпанския панаир. Времето на Чирпанския земетръс.

Външното на костенурката има вътрешен смисъл.

Всеки петък хората от Земята Чирпания стягат пазара.. сутрин рано тръгват каруци, бели чергила, волски коли, натоварени с дърва за огрев. Мъжете оседлават конете. По-бедните нарамват дисаги на гръб, тръгват пеш. Тогава земетръсите се крият под земята. Вятърът изветрява. Красиви жени разхубавяват въздуха със смях. Параболите на парабелите изпреварват песните.

Земният живот повтаря архитипни действия.

Виолетовите була на лавандулата скупчват мравуняци пчели. Смучат сладостта на земята, набъбват от нектар. Тежко политат, бомбардировачи.

Земя като плодов сладкиш.

Вселената, сбор от неоткрити вселени с обратно притегляне.

Тези сърца за вас.

Бог, сам взема решение да стане човек.

Небето, смятай на слънце, земята – на коне и каруци. Най-добре знам времето на моя дядо. Ачик помня: нашия дядо с голяма брада, бели навуща, черни върви, пояс две педи, гайтан аджамка. В калпака можеш да повиеш бебе. Пред очите е, снимка. Цял месец надумваха свата Гуньо, да отидат в Ерусалим. Поканиха трима граждани.

Аз-а има собствен ход към Себето.

~ Ближат раните. Езиците изтъняха. Като засвирят с уста, все едно куршуми свирят в усое.

Вечерта дядо влезе в обора, поговори с животните.

Мирисът става на зърна. Капят върху пода.

- Вол не се коли за ядене. Който го бие, бие джоба си.

- Бие ангелите.

“Няма да ни имаш. Харам сме ти.”

Пъпът на земята е там, където е сътворен Адам. Там е раят. Там е забит кръста на Христос. Кръвта от Христовата рана капе върху черепа на (Ада)м.

Сътвореният изкупва сам себе си, чрез Христовата кръв.

Ерусалим! – висша степен на свещеност.

Ерусалим! – висша степен на реалност.

Дядо имаше по-голям внук. Нийде не намери цяр. Заведе при баба Гина, да бае. Седнал на стола. Наоколо поръсила препечено, ечемичено брашно. Бае, бае. Говори разни думи.

Дядо погледнал брашното. Очертала се нагърчена змия.

- Момчето има уплах от зъмя… Ша донесеш свещена вода от Божи гроб.

Сутринта удариха интерийте, тръгнаха за Чирпан. Събраха акрани. Десетина човека потеглиха за Божи гроб.

Изплютото от уста на пчела.

Всяка форма се разтваря в сянката.

Божи гроб, вечност извън вечността. Прехвърлянето на кехлибарените зърва прехвърля човека в друго измерение. Всяко преминаване на границата, преминава препятствие. Минават от една степен в друга степен на развитие.

Чрез раждане на дете, раждане на птица, посещение на Божи гроб – Вселената повтаря Сътворението. Повтаря космогеничния акт.

Мигове разяждат очите.

Мина време. Получихме писмо от Ерусалим. В писмото дядо пишеше:

“Марийо, запознах се с много  хора от цял свят: сърби, гърци, абисинци, французи, англичани… Най-много ми допадна един индиец. Станахме приятели. Заедно пием татлъ кафе. От него научих много работи. Имам да ти разправям до края на живота, времето няма да стигне. От него научих за техните мъдри хора, живели преди хиляди години. Допадна ми тоя човек. Техните мъдреци още едно време са открили водорода и кислорода, за които дума нашият син. Да ти съобщя, те са дали на света и десетичната система. Най-древните индийци са развили алгебрата, викат по тяхному Виджатанита, тригонометрията произведена на Бхаскир. Имали са дълбоки разбирания по висша математика. Ключовете на Питагор са дадени от индийците. Ти нали знаеш, че аз обичам да смятам. Пак да ти кажа, в Индия някога е слязъл Висшият разум, близнал солта на Земята и се върнал обратно. Тук земята е повече земя и небето – повече небе.

Гледай внуците. Като си дойда ще ти разправям надълго и нашироко за Ерусалим и индийците. И армаган ще донеса.”

Подпис: Видьо Канъшки