Няма как да се измъкна от ежедневието което ме бичува което ме дърпа което ме разпъва...
В голям котел, като казан, сложи копанчета от фазан, добави бъбречета от желка, турни листа от зелка, с късчета свинско овкуси...
Обувките на дядо ми които с четки галехме, пред други, дето хвалехме, сега са зейнали, корави, скъсани и изподрани.
От бостана край воденицата откъснах кърска любеница. Отвън е лист-зелена Отвътре – жар-червена.
Хихи, хихи-хихавела! Баба има коси бели. Дядо има коси гъсти. Мама има малки устни...
Уморен от света, смачкан в собствената си бездна, търсейки милостиня отбелязвам звезди, припознавайки се в една.
Кой пръв се е родил на този свят, умът или мъдростта? Кой пръв е бил прободен от варварите на този тъжен свят? Дали това е бил умът, който пръв използвал Слово, или това е била мъдростта, която надхитрила ума!
Под стотици милиони звезди стотици милиони мантри са изречени. Под стотици милиони божествени тела стотици милиони скъпоценности са създадени.
Хитри са зверовете и нямат сенки а бял е моят път и синя е кръвта ми и златна и сияйна е мисълта ми...
Моята преминаваща измама континуум на празнотата вървя от репликата на ядрото...
