Уморен от света, смачкан в собствената си бездна, търсейки милостиня отбелязвам звезди, припознавайки се в една.
Кой пръв се е родил на този свят, умът или мъдростта? Кой пръв е бил прободен от варварите на този тъжен свят? Дали това е бил умът, който пръв използвал Слово, или това е била мъдростта, която надхитрила ума!
Под стотици милиони звезди стотици милиони мантри са изречени. Под стотици милиони божествени тела стотици милиони скъпоценности са създадени.
Хитри са зверовете и нямат сенки а бял е моят път и синя е кръвта ми и златна и сияйна е мисълта ми...
Моята преминаваща измама континуум на празнотата вървя от репликата на ядрото...
Утрото се надига от леглото си сънят ми изпрати като лош знак от нощта изхвърчал от прозореца бял гълъб прободен от моята сянка...
