Отбелязвам звезди

Отбелязвам звезди

Уморен от света,
смачкан в собствената си бездна,
търсейки милостиня
отбелязвам звезди,
припознавайки се
в една.

На поета-пътник

Къде си,
Поете-пътнико!
Отново закъсняваш?

Това е твоят влак.
Разписанието си остана същото
а ти заседна в прелеза.

Машинистът само дето не заплака
когато караше локомотива,

На кондуктора му остана един билет в повече
и празно място.

Поете-пътнико!
На твоето място във влака
Спят книга и рози.

Докосни ме с поглед

докосни ме с поглед
скъпа
светлост, светлост дай ми

в моя безсънен простор
в скитането по мрачните нощи
ще открия топлина
в твоите очи

докосни ме с поглед
скъпа
студена е нощта

***

На пътя – мраз
През тънките стени
Бурята шепне

***

В тишината на мрака
И звуците пътуват
Дали ги чуваш

***

Денят осъмна –
В далечината гъста мъгла –
пътува пътят.

***

Оглеждаме се,
Аз и винарката –
В чаша вино.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------