Приказен календар. Магията на българските традиции

Приказен календар
Магията на българските традиции
За българските празници в стихотворна форма, разказано и нарисувано от Теодора Вълева.

-------------

Във всеки един от нас живее България... Носим я във вените си, в душите, в спомените и в надеждите за утрешния ден... Няма значение в коя точка на света се намираме, колко километри или океани ни разделят от родната земя – докато сърцата ни пулсират, любовта към нея ще се възражда отново и отново, дори поизбледняла на моменти, даже и поизгубена... “Приказен календар” е нашето послание към всички вас, мили приятели – да не забравяме корените си, да помним аромата на бабините домашни мекици и магията на нашите поверия, легенди и обичаи, за да успеем  да ги предадем на децата ни – нашето по-красиво и добро продължение в този забързан свят!

От авторките Теди и Цвети

-------------

– Мамичко, приказка искам да чуя –
някоя нова обаче от теб,
после от нея добро да сънувам,
за да порасна достоен човек!
– Слушай тогава, момчето ми мило,
има на картата чудна страна,
древна история в себе си скрила,
като от ручейче жива вода...
Тя е родината наша любима –
приказно късче от целия свят,
вляла в кръвта ни вековната сила,
всеки направила с нещо богат!
Дойде ли зимата, пъстри сурвачки
грабват в ръцете си всички деца,
и по гръбчетата тупат юнашки
за да сме здрави – преди и сега!
Баничка вкусна с късмети замесвам,
пука в камината бъдникът нов,
а коледари по улици пеят –
звънко наричат за мир и любов!
После с кончетата – мартенски нишки,
знаеш – ръчичките кичим в зори,
видим ли щъркели – първите птички,
слагаме злото под камък да спи...
Пролет напъпи ли с бистри рекички,
лазарки млади изплитат венци –
своя избраник да търсят самички,
с него да крачат и нощи, и дни...
А с яйчицата червени – за здраве
чукаш се с баба и дядо дори –
за обичая, да не е забравен –
Господ че жертва се – да ни спаси!
Толкова празници... Сине, помни ги!
Те са богатството твое, честта,
често животът ни не е по книга,
но ни спасява зовът на кръвта –
тази ни българска кръв – да ни води,
даже и в трудности – само напред,
тя ни е тайната думичка “мога”,
даден пред Бога навеки завет!

-------------