“Новите приказки на мама”
Разказани и нарисувани от Теодора Вълева
--------------
Приказките на мама ще ги има винаги – докато се раждат деца, отглеждат се с обич и вяра, поемат смело по пътя си, но все пак се завръщат... Именно там, в родния дом, ще ги чакат те – историите за безгрижните години, спомените от едно време, в което светът е бил вълшебен, а чудеса са се случвали наяве... И тогава, порасналите малчугани на свой ред ще седнат да разказват на своите рожби, за да не спре този вечен кръговрат на Вселената, движен от най-могъщата, позната ни сила – Любовта!
От авторката
--------------
Из “Роботчето Рони”
Мама и тати си имат човече –
палаво много – от сутрин до мрак,
и по дървета катери се вече,
все е превързан, а в рани е пак...
Тати е майстор – умее да прави
даже от нищото – чудни неща
и за момчето си той, за забава
му изработи машинка-игра...
Синьо роботче, със името Рони,
вместо ушички – антенки звънят,
скъпо приятелче, не за милиони,
вече в креватчето двамата спят...
Рони е първи другар във белите,
щом е с червения включен бутон
гатанки трудни веднага разплита,
вярно изпява и нотния тон...
А завали ли – с чадърче пристига,
прави на малкия сянка дори,
често в ръцете му, с шарена книга
щурият палавник кротко седи...
Дълги години му служеше Рони –
в радости, болки, и смях, и сълзи,
като кутия с любими бонбони
свършваха бързичко детските дни...
...
Какво се случило по-нататък, ще разберете като прочетете книгата.
--------------