Формиране на литературни и социолингвистични компетентности у учениците в начална училищна възраст чрез съвременната литература за деца

Формиране на литературни и социолингвистични компетентности у учениците в начална училищна възраст чрез съвременната литература за деца
Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор”, професионално направление: 1.3. Педагогика на обучението по... (Методика на обучението по български език и литература в началния етап на образование).

Когато разработваме различни методи и похвати за обучението и възпитанието на учениците в уроците по литература, се ръководим от общия за педагогическата наука методологически принцип за единството на възпитание и обучение. В този смисъл, възпитаващото обучение предполага такова ниво на овладяване на знанията, при което те няма да са мъртъв баласт в паметта на подрастващите, а ще образуват живата, органична основа на техните убеждения, нравствени представи, отношение към обществото, природата, изкуството и пр. Това означава, че се въздейства не само върху интелекта, но и върху цялостната личност на учениците, защото само когато у тях се развиват активно и целенасочено качества на подготвени читатели и ценители на словото и изкуството, може да се надяваме, че до тях истински достига смисълът на прочетеното с цялото си богатство и дълбочина на идеите.

Художествената литература се отличава от другите текстове по това, че писателят говори с аудиторията чрез художествени образи, които не само съобщават нещо, но и въздействат на чувствата на читателите. В този смисъл, именно художествената литература е призвана да възпитава, да насърчава, да насочва и да провокира. Литературата за деца прави това в двойно по-висока степен, а отговорността на авторите на детска литература към малките читатели е в пъти по-голяма. Развитието на ученическото отношение към изкуството се състои в това, че от “наивен реализъм” през първия етап на обучението той преминава към нравствена оценка на героите, от нея – към историческото осмисляне на позицията на писателя/поета като цяло и на самата естетическа природа на произведението.

Различните видове компетентности, и по-конкретно – литературните и социолингвистичните на учениците в начална училищна възраст, не трябва да се разглеждат като отделни и изолирани една от друга, а напротив – трябва да се възприемат като едно цяло, защото непрекъснато си влияят, взаимодействат си и се допълват. Именно литературата за деца е онова свързващо ги звено, което усъвършенства възприятията на подрастващите по отношение естетическото усвояване на света посредством образите и проблемите, интерпретирани в литературните произведения, връзката, която допринася за хармоничното развитие на детската личност, за формирането на естетически идеали и активна жизнена позиция.

На основата на това, разработеният в дисертационния труд апробиран модел, състоящ се от конкретни методически идеи с цел формиране на литературните и социолингвистичните компетентности на учениците в началния етап на образование със средствата и възможностите на съвременната литература за деца, е:

– Детерминиран от: възрастовите специфики и развитието на децата в начална училищна възраст; различните методически аспекти в обучението по БЕЛ в началния етап на образование; средствата, методите и похватите на съвременната литература за деца и тяхното прилагане в конкретните методически идеи;

– Съобразен с възможностите за формиране на литературните и социолингвистичните компетентности у учениците в начална училищна възраст посредством различни, оригинални и оценени като приложими в практическата работа на учителите идеи;

– Адекватен и подходящ вариант, който може да бъде приложен в масовата практика посредством цялостната методика на проведеното изследване (анкетно проучване на мнението на учители и родители за равнището на формираност на литературните и социолингвистичните компетентности на децата в начална училищна възраст; дидактическо тестиране на ученици в началния етап на образование; експертно оценяване на приложения модел, състоящ се от конкретни методически идеи за тяхната адекватност и приложимост в практиката; интервюиране на учителите, преподаващи в експерименталната паралелка за степента на ефективност, приложимост и адекватност на апробирания в класа им модел).

Приносните моменти в дисертационния труд са следните:

На теоретично ниво:

На основата на проучване на научна литература е оформена авторска концепция за теоретична обосновка и изграждане на модел, състоящ се от конкретни методически идеи, благоприятстващи максимално за усвояване на определеното съдържание в определения период на изследването

На теоретико-приложно ниво:

– Диагностицирани са конкретни затруднения, които учениците от началния етап на образование изпитват при четенето на текстове на художествената литература с оглед на адекватното им възприемане, осмисляне и употребата на подходящи езикови средства;

– Разработени са конкретни методически идеи, с форми на самостоятелна и групова работа според възрастовите специфики и развитието на учениците в начална училищна възраст; изготвени и предоставени са работни листове, различни текстове и точни указания за работа към всяка една от задачите;

– Моделът, състоящ се от конкретни методически идеи, е апробиран в реална училищна среда – на ученици от 4. клас в бургаско училище. Направен е анализ на получените резултати и е отбелязан напредък след прилагането му в класа;

– Дисертационният труд има принос към работата на учителите в начален етап, като разнообразява, подпомага и обогатява класните и извънкласни урочни форми;

– Създаденият модел, състоящ се от конкретни методически идеи, е в полза на учениците, като подпомага формирането на умения за самостоятелно осмисляне и създаване на художествени текстове, възприемането и осмислянето на последните според различни комуникативни ситуации, както и адекватната употреба на езикови средства в различни комуникативни ситуации. Методическите идеи, апробирани и приложени в реална училищна среда – на ученици в 4. клас, допринасят за развиването на творческите заложби у децата, за засилен интерес към четенето и за достигането на по-високо ниво на читателската им култура;

– В полза на родителите на малките ученици са част от конкретните методически идеи, съставящи модела, които влияят благоприятно на децата, ръководейки се от общия за педагогическата наука методологически принцип за единството на възпитание и обучение и неразривната връзка между тях.

---------------