Женска наздравица

Написах тази книжка за вас, мили мои познати и непознати приятелки! Защото всичко онова, което си споделяме в задушевните вечери, пред чашата с червено вино, си е толкова наше, така съкровено и женско, а всъщност побира в себе си цялата тайна на Вселените ни... Дали сме само майки или любими, домакини, съпруги, нечии сънувани блянове и недостижими мечти, ние невидимо движим този свят, подарявайки му живота и любовта... Нека написаното тук бъде моят подарък за вас и винаги да ви напомня колко красота има в дълбините на женската ви същност и как тя остава непреходна във времето! Така се надявам всяка една да открие частица от себе си сред страниците... Защото аз ви поднасям душата си!

Наздраве!

С обич: авторката

--------------

Женска наздравица

Да пием за разбитите сърца,
за нежните ни пориви отнети,
Ромеовците липсват на света,
населен с романтичните Жулиети...
Разбиваха и моето сърце,
на хиляди парченца го трошиха,
мечтаех си за рицарски ръце,
а още неродени,ги убиха...
Горчиви ли са женските сълзи?
О, вярвайте – безкрайно са горчиви,
но тайната е именно, че те
ни карат да усетим,че сме живи...
Наздраве за разбитите сърца!
Добре, че съществуват те във всъщност,
заветът им е стар като света –
ОБИЧАШ ли – все някога се връща!...

Мисия: Ева

Не мога да съм мъжкото момиче,
което със живота си се справя,
и нуждата отрича да обича
с надеждите за някаква си слава...
Не искам да загърбя нежността си
и жаждата за твърдото ти рамо,
не плащах ли стократно за греха си,
отхапала от ябълката само?!
До пепел не изгарях ли на клади,
не станах ли за раните ти бинта,
не бях ли мисълта на Ариадна
за алената нишка в лабиринта?
И времето не може да изтрие
по-ценното от всякакви облаги –
че силата ни женска се е скрила
в умението просто да сме слабите!...

--------------