Да съм слънчево момиче

Да съм слънчево момиче
 
В дланта ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
 
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
 
И хората да гледат мен засмени,
да казват: “Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича.”
 
Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
 
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
 
Петя Дубарова
1975 г.
 
---
 
To Be A Sunny Girl
 
Right in my palm the sun of red alights –
good, light, just like a scarlet dove;
then it huddles in me with a smile,
and, fire-caught, my pulse starts singing.
 
I want to have a sun for all my life
and for my palms to burn like this;
to bear the scent of the undying sun.
To briskly flame, and not burn out.
 
For people looking at me smiling
to say: “She is a sunny girl,
and in her veins so sunny-red,
the tang of sun is running with her blood.”
 
I want, when I am tired and breathe my last,
that it – the sun – should not cool down in me,
and that like my red blood its light
should flare above the gardens and the farmlands.
 
That it should fly among the happy people
to tell about itself and me,
and I would be alive, alive forever,
because my sun would not be setting, ever.
 
Translated by Don D. Wilson