Няколко въпроса по одитинг

“Няколко въпроса по одитинг”, второ преработено и допълнено издание

Рецензенти: проф. д-р Емилия Миланова, д.е.с., р.о., проф. д-р Атанас Атанасов, чл. кор. проф. д.ик.н. инж. Венелин Терзиев

---------------

Повод за написването на учебното пособие е възможността да се осъзнае и от пишещите и от четящите, колко сериозно трябва да се подходи към удовлетворяването на нуждата от познания в определена насока.

Принципно, но и за конкретния случай е в сила латинската сентенция: „Porta itineri longissima“, т.е. първата крачка е най-дълга. И все пак по-същественото е, че при наличие на знания в избраната област би било възможно да се разкрият поне част от причините за поредната икономическа криза или да се намерят алтернативи за подобряване на работата в някои механизми и агрегати на икономическата система. Това твърдение би се превърнало в обективна реалност защото истинското познание е онова, което разкрива причините, същността, механизма и значението на процеси и явления. В общ план като подобен и доказан механизъм социумът е възприел фактора контрол, а в по-тесен смисъл одита, като условие или част от него.

Интересът към одита обосновано нараства, защото в условията на катастрофична нестабилност парите никога не „спят“ и провокират анализ на свързани с тях заявени интереси и търсенето на нови методи за измерване и контрол на поредните резултати. В смисъла на одита едно е да четеш между редовете, а друго е да събираш и показваш доказателства, създаващи нови и убедителни основания за реинженеринг на идеята за финансов успех и реконструиране на съвременния модел за работа на икономическата система.

Любопитно е, че този социален феномен – одитът преосмисля връзката между две ключови понятия, регулиращи процесите в глобалната икономика – доверие и контрол. Макар, че дълги години в публичното пространство се постулираше, че контролът е висша форма на доверие, в последно време може основателно да се твърди, че доверието е осъзната и публично заявена потребност от контрол. Изхождайки от този идеен център изложението е пореден опит за доказване на тезата, че зрялостта на обществото може да се метрифицира и чрез степента на развитие на нови и все по-значими изяви на контрол, които като информация за внасяне на корективи, или като верифициране на постигнатите резултати се обезпечават от ефективен и независим одит.

Целта, заложена при създаването на пособието е фокусирана върху изграждане на система от основни понятия и свързани с тях теоретични разработки за същността на одита. Целесъобразно заложените задачи се обосновават от необходимостта на ползвателя да бъдат представени историята на одита, еволюцията на заложената в него идея, факторите, провокиращи неговата еволюция, съдържанието на технологичния процес, разнообразието на формални и институционални прояви и т.н. Именно по тази причина в изложението са включени пет тематично разграничени глави.

Първа глава „Генезис на идеята за одит“ разкрива процесите на възникване, развитие и усъвършенстване на идеята за одит в глобален и в национален план. Изложените факти и направения анализ убеждават, че богатото минало и контролираното настояще на одита предвещават още по-градивно бъдеще.

Съдържанието на втора глава, озаглавена „Отчетността като фактор за развитие на одита“ представя същностната характеристика и организацията на съвременната отчетност като важно условия и основна предпоставка за провеждане на ефективен одит.

Изложението на трета глава „Функционално-концептуален анализ на одита“ за пореден път доказва актуалността на цезаровата фраза: „Est rerum omnium magister usus“ или казано с други думи: „Опитът е учител на всичко“. Адаптирано към езика на пособието тази част обосновано налага разбирането, че функционалните нужди предопределят концептуалното усъвършенстване на одита.

Редовете на четвърта глава „Технология на одита“ разкриват основните характеристики от структурата на одита, проследяват неговия процес и запознават ползвателя с организацията и развитието на основните тенденции, които променят одитната практика и я правят адекватна на социалните нужди и очаквания.

Пета глава с тема „Институционалност и системи в одита“ разкрива социалната същност на одита. Предоставената фактология и направените анализи показват, че придобиването на институционалност и усъвършенстването на всички системи са резултат от увеличаване на завоювания от одита авторитет при управлението на процесите по конструиране на социално-икономическата среда.

Създаването на книжното тяло би било немислимо, ако в неговите редове не са ползвани анализи и резултати от научните изследвания и творческата работа на водещи в областта на одита авторитети като: Монгомъри, Арънс, Адамс, Лобек, Стоусър, Дейвис, Хермантън, О'Райли, Одегов, Воронина, Маренков, Тимофеев, Подолский, Динев, Христова, Томов, Симеонов, Свраков, Йорданов, Божков, Иванов, Атанасов и др.

Пособието е адресирано основно към студентите, изучаващи едноименната учебна дисциплина, но самото съдържание подсказва, че в групата на читателите могат да се впишат всички, които имат отношение към одита, а и желаят да разберат и научат още нещо за процеса по реализация на неговите резултати, както и за ефекта, който възпроизвежда върху мисленето и поведението на самото общество.

В този контекст на всички ползватели авторът пожелава приятно четене, а на студентите приятно решаване на изпитните тестове.

Авторът

---------------