Когато се пише и говори за контрол и всякакви негови форми и прояви е много сериозно и отговорно. Поводите и причините понякога са трудни за обяснение, но и деликатни за осъзнаване. Колебанията на автора са както по отношение на диапазона на тематиката, така и по отношение на научната обоснованост и нормативната гарантираност. Въпреки това принципите на законосъобразна адекватност и рационална достатъчност са водещи при формиране и излагане на съдържанието
Почти невъзможно е да се оспорят качествата на контрола като социален феномен. Историята на човешкия род е най-същественото доказателство и причина, както за неговите прояви, така и за неговата еволюция. Независимо от организацията, обособените видове и характерните форми за изява, контролът е обществено отношение, ангажирано с регулиране на поведение, с контролно въздействие както, върху личности, така и върху личностни и обществени формации, което предопределя анализа на контрола, както в теоретичен, така и в чисто практика-приложен аспект. Много е деликатно да се предположи дали това са два отделни профила, или е едно официално лице на разглежданото общественозначимо въздействие.
Реално теорията и практиката с разнообразните си прояви допълват и налагат в цялостен план възприемането на контролната функция. Различията в поведението провокират и различия в проявите, като не се откриват и съмнения за противоречие по отношение на характеристиките и закономерностите на обществения контрол, на неговата методология и връзката му със социалното управление.
Теоретичните разработки и конкретните практики доказват, че упражняването на контролната функция е високоморално правомощие по реално приложение на професионализъм и съвършенство в поведението на личности и техните формации, което придобива и елементи на творческа дейност поради налагащите се адхократични форми на организационно съществуване и свобода на организационно повеление.
Учебникът е само едно начало на дискусията по желанието, правото, необходимостта и осъзнаването на контрола, както в теоретично, така и в приложно отношение. Споделените мнения на Ат. Атанасов, М. Динев, Е. Матеев, К. Донев, К. Каменов, Б. Славков, О. Симеонов са само началото на същественото, което предстои да се каже и реализира за социалния феномен “контрол”, а може би и важни индикатори за бъдещи промени и допълнения, както към нормативната база, уреждаща контрола, така и към съдържанието на научните дисциплини, анализиращи неговите прояви.