Теоретични основи на управлението

Всяко прелистване на книга, посветена на управлението може да бъде свързано с римската сентенция: “Non scholae, sed vitae discimus”. А когато не прелистваш, а сядаш на напишеш по тази тема нещо, и поводът и реализацията вече са свързани със сериозна и реално обяснима отговорност.

Дори и най-неподготвеният ползвател търси и очаква да открие универсални и приложими навсякъде формули и рецепти за бърз и устойчив успех. А какво да говорим за пишещите? Те винаги има още кого да цитират, винаги има още нещо недописано и обикновено споделеното винаги за много малко не е достигнало целта, т.е. не е оправдало напълно очакванията.

В този контекст авторът на учебното пособие няма претенции и не счита, че може да направи изключение. Самото изложение целенасочено и обективно отразява постигнатото от философи и учените, практици и теоретици, които много преди него са създали школи, обосновани върху теории и проверени концептуални модели. Авторовото желание, тълкувано като цел на разработката е да се поднесат на ползвателя определени, научни виждания и утвърдени разбирания които да го приобщят към науката за управление.

Заявеното намерение и значимостта на заложената цел, доказват, че авторът носи отговорност при формирането на отговор на дилемата – модерна наука или авангардно изкуство е съвременното управление.

За реализация на произтичащите при декомпозицията на целта задачи са разработени определен набор от теми, съобразени от една страна с нуждите на икономическата система, от друга с очакванията на ползвателя и от трета със съдържанието на водещи образци на специализираната научна литература.

И все пак когато говорим за управление е напълно естествено и нормално да се потърси резултат. Като индикацията за неговия положителен характер авторът би възприел създаването на интересни дискусии, произлезли от самото съдържание, рационалното решаване на тестовите задачи и най-вече възможността в реалния живот и разнообразната мениджърска практика ползвателят по-бързо и ефективно да открие своето “вярно” решение, като го обоснове с натрупаното знание и очакванията, произтичащи от напълно достижимия резултат.

Авторът