Всяка нова среща с обществено значимия феномен “контрол провокира преоткриване на многообразието от формите му на проява, както и на системите му за приложение. Нарастващата и напълно осъзната нужда от неговото актуализиране и реално институционализиране са основен мотив за размисъл, но най-вече повод за ефективни действия. Въпреки разностранните усилия и регистрираните резултати, теоретичните обобщения не са достигнали необходимата цялост и завършеност, или на този етап не са адекватни на социалната необходимост. Ситуацията в голяма степен се дължи на факта, че усилията на научната общност през последните години на ХХ-ти век бяха съсредоточени предимно в областта на разработването на контрол, актуални за своето време. В резултат се постигнаха значими научни и приложни резултати, намерили израз предимно в системи за контрол на качество и операции.
В началото на 90-те години излезе на преден план проблемът за реализацията на стратегиите. Беше осъзнато, че дори добрите стратегии изискват специални научно обосновани механизми за тяхната реализация, както и системи за контрол над този процес. Същевременно ставаше все по-очевидно, че бързите, неочаквани и радикални промени в средата не позволяват изчакването на момента на действие до разработването на цялостна стратегия, а процесите на разработване и внедряване трябва да се разглеждат като успоредно протичащи. Тази радикална промяна провокира и преосмислянето на контрола както в съдържателен и концептуален аспект, така и по отношение на пълното обновяване на неговите системи.
Практическото развитие на тази проблемна област на управлението постави пред икономическата наука и науката за управлението потребността в кратки срокове да бъдат разработени на ново равнище теоретичните и практическите аспекти на модерния контрол. Направи се извода, че съществуващите принципиални постановки в това отношение не обслужват в достатъчна степен потребностите на практиката. Вследствие на по-близките си връзки с практиката, водещите консултантски фирми по- бързо осъзнаха проблема и насочиха усилията си в тази посока. Поради тяхната специфика, тези търсения бяха предимно на инструментално равнище, в резултат на което бяха предложени редица нови инструменти и механизми за управленски контрол.
Възможностите за презентиране и намиране на ефективно приложение на системите за управленски контрол е целта която е поставена за реализация. Идеята за създаването на сборника е част от инициативата на доц. Хр. Далкалъчев по въвеждане на едноименна, университетска дисциплина. Същевременно появата му е и изР33 на съпричастност към направеното в областта на теорията на контрола от проф. Ат. Атанасов, проф. М. Динев, проф. К. Донев, проф. К. Каменов, доц. О. Симеонов и др.
Сборникът е предназначен преди всичко като допълнение към тематичен лекционен курс. По този начин ползвателят ще преосмисли споделеното, ще анализира проблемите и ще добави нови щрихи към знанията си за управленския контрол. На основата на съответните глави в уводната им част е направено кратко резюме. То няма претенции за максимална тематична изчерпателност, а да припомни част от съдържанието. Обобщаващите изводи и оценки са възможност както за ефективно решаване на примерните тестови задачи, така и като идейна връзка с предложените за дискусия въпроси. Тестовите задачи от своя страна са създадени в повечето случаи с повече от един верен отговор с желанието попълването да е целесъобразно и логично обоснован акт с контролно-аналитична насоченост. Умишлено отговорите на примерните тестови задачи не са публикувани. Основанието е едно единствено - всеки въпрос да се възприема като риторичен, който да генерира не само отговори, но които същевременно да провокира все по-сложни въпроси, а и алтернативи за решаването им.