Ролята на суверенните фондове за богатство в съвременната икономика

През последните двадесет години суверенните фондове за богатство (СФБ) изживяват огромен растеж и поради това са обект на особен интерес както от страна на академични изследователи, така и на фондови мениджъри и борсови спекуланти. Към средата на 2023 г. управляваните от тях активи надхвърлят 11,3 трлн. щатски долара и доближават размера на поддържаните от централните банки валутни резерви. Това превръща СФБ в ключов участник на международните финансови пазари и желан бизнес партньор, особено по време на и след криза, когато нуждата от капитал е най-осезаема. Нещо повече инвестиционната и дивидентната политика на СФБ могат да окажат влияние върху основните механизми на икономическата политика ‒ публичните финанси, паричната политика, валутнокурсовата политика, което дава основание да се твърди, че СФБ имат изключително влияние и върху икономическото управление на страната. Това в значителна степен предопределя актуалността на темата и мотивира автора да задълбочи изследванията в тази посока.

От гледна точка на икономическата теория е важно да се разбере, че СФБ формират част от общата национална капиталова база на съответната държава, където съвкупният национален капитал се определя като сума от нетните финансови активи, общия физически капитал (напр. недвижими имоти, машини, инфраструктура), неизползваната околна среда, човешкия капитал и неизползваните природни ресурси. Казано с други думи СФБ не трябва да се разглеждат като самостоятелни икономически единици, изолирано от държавните финанси, а по-скоро в контекста на общия баланс на суверена.

Суверенните фондове могат да бъдат класифицирани в зависимост от определени критерии. От гледна точка на източниците на средства основната диференциация на СФБ е на стокови и нестокови. Стоковите фондове се финансират от приходите от експорт на невъзобновяеми суровини (петрол, газ, благородни метали) или други международно търгуеми стоки, докато нестоковите се финансират с трансфери на валутни резерви, породени от търговски и/или бюджетни излишъци. Макар че принадлежат на съответните правителства инвестиционните фондовете не се управляват като централна банка, тъй като не са натоварени с ежедневна отговорност да поддържат стабилността на паричната маса или националната парична единица.

Целта на настоящото изследване е да запознае академичната и професионалната общност със същността, особеностите, механизмите на финансиране и целите, които преследват суверенните инвеститори с управлявания обществен ресурс.

Задачите, които са поставени, са следните:

– да се направи преглед на специализираната литература и научните публикации по темата, разглеждащи обекта на изследване от различни страни;

– да се разгледа механизмът за финансиране на суверенните фондове и влиянието им върху макроикономическата политика на страната;

– да се направи сравнение с управлението на валутните резерви от централната банка и на тази база да се откроят специфичните функции на СФБ и ролята им при управлението на обществения ресурс и необходимостта от съществуването им;

– да се проучи правната рамка, институционалната структура и политическата роля на СФБ;

– да се проучат видовете риск, съпътстващи дейността на СФБ и структура за управление на риска и набора от процедури, с помощта на които могат да се смекчат и наблюдават потенциалните заплахи;

– да се анализира инвестиционната политика и стратегическото разпределение на средствата за инвестиране на суверенните фондове.

Книгата е структурирана в три глави.

В първа глава се прави исторически преглед, за да се потърси генезисът на суверенните фондове за управление на богатството и мотивите за създаването им. За целта се разглеждат публикациите на водещи автори и становищата на авторитетни организации и институции, имащи отношение към темата. Разгледани са видовете СФБ и характеристиките, които ги разграничават. Направена е класификация от гледна точка на източниците на средства и според заявените цели, които фондовете преследват, както и според последващото разпределение на активите. Описан е механизмът на финансиране на СФБ и взаимодействието им с останалите клонове на икономическата политика ‒ фискална, парична и валутнокурсовата. Специално внимание е отделено на екологичния дебат и ролята на СФБ.

Втора глава е посветена на сравнителен анализ на СФБ с другите държавни структури, управляващи валутни активи. Освен суверенните фондове в обхвата на тези структури попадат централната банка и публичните пенсионни фондове. Тези институции играят ключова роля в икономиката и са важни за поддържане на стабилността, икономическия растеж и социалната сигурност. Проследяват се източниците на валутни резерви и се анализират мотивите за поддържането им. Разгледани са общоприетите принципи и практики за дейността на СФБ по-известни като “Принципите от Сантяго” и индекса на прозрачност на Линабург-Мадуел, отразяващ прозрачността на управлението на СФБ. Отделено е място на въздействието на природните бедствия и изменението на климата върху финансовия сектор и по-конкретно гледната точка е насочена към климатичните промени като форма на финансов риск за суверенните фондове. Направен е анализ на измененията на относителните дялове на валутните активи на структурата централните банки, публичните пенсионни фондове и суверенните фондове за богатство за периода 2000 ‒ 2024 година. Проучено е влиянието на пандемията от COVID-19 върху политиката на СФБ и на тази база са направени съответните изводи.

В трета глава се разглежда инвестиционната политика на СФБ. Акцентът е поставен върху стратегическото разпределение на средствата за инвестиции на фондовете и класовете активи. Анализът обхваща: активите под управление на СФБ в световен мащаб и по региони и класиране на индустриите по обем на сключените сделки и по брой сключени сделки. Сериозно внимание е отделено на алтернативните активи, които заемат значителен дял в инвестиционния портфейл и са част от стратегическите решения на суверенните фондове. Под алтернативните активи следва да се разбират инвестиции, които попадат извън традиционните класове активи, обикновено достъпни за масовия инвеститор, като акции, облигации или вложения в парични инструменти. В обхвата на това понятие попадат следните класове: дялово инвестиране, венчър капитал, недвижими имоти, хедж фондове, инвестиране в инфраструктура, частен дълг и вложения в ресурси.

Методологията на проведеното изследване се основава на използването на широк инструментариум от научни и приложни методи като: сравнителен анализ, исторически анализ, индуктивен и дедуктивен метод, анализ на динамиката и тенденциите, статистически и графичен анализ. За постигането на изследователските задачи са използвани публично достъпни данни от официални информационни бази.