Земята беше развълнувана. Земята бе наелектризирана Деветият спътник на Сатурн – Феба се бе откъснал от притеглянето на планетата и със светкавична бързина се приближаваше към Земята. Гърмяха световните радиостанции. Телевизиите излъчваха извънредни репортажи...
– Това перо от твоя черен котарак ли е? – Не, перото е бяло. – Да, от крилете му. – Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето...
Огледах се. Каменната чешма излива свежа струя в заблатеното корито, изумруден свят от дървета под утринните лъчи, птичи хор в прослава на топлия ден и ленива рекичката... А гласът? Счуло ми се е. Потънах в спокойната картина и забравих.
– Не се смей, седмица труд отиде на вятъра. Изслуша ме много внимателно, после ме погледна с онея тъмни очища и допря длани пред лицето си, помоли се преди да ме насече... И като зачатка, отровни откоси ти казвам, надроби ми доклада... – слабичкият очилатко потръпна, не можа да се доизкаже...
Изпусна последния автобус. Огледа се за такси, макар да не й бе по джоба, нямаше. Повъртя се малко и тъкмо да тръгне пеш, видя светлините на приближаващ автобус. Ядоса се на шофьора. Потегли рязко още преди да затвори вратата и тя падна...
Тази нощ се подготви по-добре за слизането. Предната бе открехнала вратата на подземието, но хладният мрак я върна. Сега – облечена и с фенер в ръка, Франческа предпазливо пристъпи към желязната врата. Не знаеше какво я очаква, но облогът, който сключи с Лоретта, й вдъхна кураж.
За труда на преводача, за изкуството и предизвикателствата на превода и за превода като дар за читателя разговаряме днес с бургаската поетеса и преводач Наталия Недялкова.
