От три страни...

От три страни...

При тебе се завръщам всяка вечер,
във тебе се събуждам и творя.
На странни хора верен пристан вечен,
качил на покривите птичите гнезда...
Луната нощна слиза във морето,
а сутрин слънцето разпалено зове.
Какво ли ме привлича във градчето? –
парче земя, от три страни море!
Дали защото в тебе съм проплакал
и корена ми в тебе е посят –
и сто години сякаш теб съм чакал
с очите ти да видя моя свят?!
Понякога дори от теб далече
се чувствам мъничко момче.
И някак си на тебе съм обречен –
парче земя, от три страни море!
Забравена и скрита под земята,
удавена във бурните вълни,
история антична, непозната,
на древни хора скрити във мъгли.
И стига ми, че аз във тебе имам
парчето хляб и чашата с кафе,
и горд съм, като казвам твойто име –
парче земя, от три страни море!
Животът някак тихо се изниза...
Кога във теб играх като дете?
Във лодките от вятъра пронизан,
къде отплава смелото момче?

Сега, когато нощната умора
стоварва се на мойте рамене –
към тебе бързам, тихо влизам в двора –
парче земя, от три страни море!
Аз знам, че в тебе са живели
и гърци, македонци и тракийци,
сега от Бога всички са приели
да се наричат просто Поморийци...
Когато славата и нищетата
човекът в този слънчев град презре,
прекланям се и падам във краката –
парче земя, от три страни море!

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------