Юлско утро

Юлско утро

Светлината видях,
от лазура изплува.
Топлината ме сгря
и лъча ѝ бленуван.
Жаден пламък искри
посред блясъци луди,
а водата гори
и морето се буди.
Светлината съзрях
сред сияния чисти,
да повярвам избрах
и да спра тежки мисли.
Този огън свещен
подарява ми вяра,
свободата е в мен –
радостта се повтаря.
В светлината се взрях
и усетих живота.
Своята слабост презрях
и страха от хомота.
Свежест ярка струи,
утринта аленее.
Волна птица лети
и душата ми с нея.
Светлината прозрях!
Доживот ще я търся.
В морска пяна и прах
пътя мой ще завърша.
От нощта до зори
стара истина тлее.
Слънце щом ни гори
юли в нас ще живее...

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------