Разговорът ми с Красимир Слабаков продължава. За училището, което вече го няма, за занаятите, които изчезват, за изкуството, което все повече осиротява, за вдъхновението, за правилата, за учителите. За благодарността. И за окуцялата духовност, която все още мъждука някъде, затрупана под праха на чалгата.