Здравей, Никола!

Здравей, Никола!

Посветено на Н. Вапцаров

Здравей, Никола! Пиша ти от бъдното.
В България е пролет, бяла пролет.
Вълшебни люляци, жита цъфтят и
вдишвам дъха им сладък с песен волна.

Завърнаха се птиците в гнездата си
и пак изпълват със крила простора.
С очи последвам ли ги в синевата –
мечтая, като тях да станат хората,

високо да се реят във живота
над болка, гнет и над борба за хляба.
Тогаз, Никола, вярата в доброто
не ще се скърши в нас от слабост.

Звездите са омайни, както някога,
проблясват в тъмнината и угасват.
Стремим се все така към тях и сякаш
пътечка си чертаем до прекрасното.

Една звезда ще падне до дома ти,
където всичко подир теб за тебе жали.
Писалката сънува любовта ти,
а листите очакват да ги галиш.

Изсъхнало – мастилото, но още помни те
и, капне ли във него само капка вяра,
ще се спои със твоя дух огромен
живота ти да пренапише ярко.

Животът ще е хубав и тогава
от всяка гилза ще поникне цвете,
цветя челични длани ще раздават.
Безсмъртна твойта пролет е, поете!