Хляб

Хляб

Дълъг път изминах до софрата:
зрънце бях във черната земя,
житен клас издигнах над тревата,
камък воденичен ме помля.

Срещнах после и маята млада,
врече ни мълчаната вода
минем ли през огън всички гладни
да заситим в село и в града.

Драго ми е видя ли детенце,
грабнало коматче да играе.
Мило ми е на бедняк в ръцете,
дето ме почитат чак до края си.

Но срамувам се от тези, дето
залък хвърлят равнодушно в коша.
Да не дава Господ тез несретници
за трошица хляб да плачат нощем!