Писмо до Йово

Писмо до Йово

– Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
– Море войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.
(народна песен)

Сама съм, Йово. Сам-сама сред вълци.
И сякаш срутва се над мен света.
Уж твърда съм, а как да се опълча
и вяра да опазя във беда?

Как исках като тебе да съм силна
и с нож за мъст да съм готова,
отвара от зокум съм тайно пила
от враг да не добия рожба, Иово.

Избягах, братко, с бялата си роба,
вървях две нощи без за миг да спра,
но хванаха ме в тъмна доба
и бях на косъм от смъртта.

Заключена съм, Йово, стена,
зад девет катинара – свобода.
Решетъчно прозорче гледам денем,
не виждам слънце, ни земя.

Преваля лято, рони се пшеница,
нивята тъжно чакат есента.
Не пее веч сестра ти – мъченица,
на устните пресъхна песента.

Решетъчно прозорче гледам, Йово,
повехна хубост, а сърцето – рана.
На Господ моля се отново
да видя само тебе и Балкана.