Заспивай под амвона на зората...

„Заспивай под амвона на зората...“

„Такъв човек“, „Вечерен плач“ и „Фата Моргана“ са трите тематични, взаимно допълващи се части в новата книга на Боян Ангелов „Мълком“ – дело на изд. „Богианна“, С., 2025 г. Три постамента на ярка монологична изповедност, върху които авторът съгражда и сега хуманните си прозрения – дар за разноликото ни, задъхано съвремие.

„Non est ad astra mollis e terris via – Пътят от земята към звездите не е гладък“, са предрекли древните, а тази истина в пълна степен се отнася и до хората на изящното слово. До онези сред нас, които с таланта си са призвани да ни будят за най-големия дар на Създателя – правото да сме живи и да съществуваме в купела на битността с тленно тяло, но с безсмъртна мисъл. Поезията е тази, заедно с другите багрени изкуства, която трасира споменатия духовен път в името на личността. В предречената й орис от раждането до неизбежния финал, под ронещите се листи на краткия земен календар. Ако поезия и личност се разминат, ако словото обърне гръб на делничната тегота в цялата й многопластова значимост, тогава изкуството не е дорасло до собственото си зачатие. Но, както людете, и творците са много и различни. Чели сме как е било в минали години, а как ще е в бъдеще, можем само да гадаем. Но сме свидетели как днес поети се наричат доморасли буквописци, за които космосът започва и свършва до собственото им отражение в огледалото. Техни най-верни „читатели“ и разбиращи ги апологети са търпеливите специалисти в бели престилки. За щастие на съвременна България, обаче, а защо не и на световната духовност, у нас съществува даровито литературно поколение, което непрестанно се надгражда. Приело в генезиса си за ХХ – ХХI в. впечатляващо наследство от прежни автори; оцеляло и издигнало се над идеологемите на редица граждански експерименти, то е посветило себе си на триединството интелект – човечество – градивност. И са много имената, положили лирата си пред неговия олтар...

Един от водещите в тази кохорта на разкрепостената, на освободената мисловност, е Боян Ангелов. Предварително ще отбележа, че новата му книга „Мълком“ продължава да утвърждава създаденото от него досега. А с енигматичното си наименование той тихо, ненатрапчиво разтваря двери към нов поглед за обществените и морални жалони на нещото, наричано „битийност“. Което, разбира се, не може да съществува и без изкуството. Но какъв е въобще смисълът на нашето съществуване, според едноименното стихотворение на Боян?

Светът замря. Притихнаха войните.
Тук-там все още глъхнат земетръси.
Земята – спяща. Сънни, светлините
раздалечават пътищата къси.
Къде е смисълът? Мълчи в простора
протяжната прозирност на безкрая.
За тази разтревоженост говоря –
за другите препятствия не зная
дали ще продължат с недоизречен,
с неподозиран изказ да прикрият
уплахата от някакъв далечен
и непрекъснат тътен, от ония
отдалечени страхове и празни
вместилища на траурни прокоби.
Светът замря... в очакване на празник
преди умората да ни пороби.

Неговият лирически герой – „Аз“-ът, е символна икона на благословения с талант човешки дух. И едновременно – орисан вечно да търси менящите се истини за нашето присъствие на земята. За причината, поради която сме създадени: да творим, или да рушим вече създаденото от нечии грижовни ръце? Приближаваме ли се до Бог, щом отлетим във вечността и защо не сме съвършено негово подобие тук, на земята? Животът и смъртта са две лица ли на един и същи теистичен, космичен модел и имат ли начало и край? И какво е доброто, ако не покаяло се зло?

Въпросите, кодирани в редовете на новата стихосбирка, са ехо от библейската зора на обществото. В каквато и словна мантия да бъдат украсени, те не менят дълбокия си нравствен смисъл, защото човекът си остава противоречив. Прикривайки се във войни, религиозни клади, политически разпри, лозунги със съмнителна правота. Но поетичният промисъл открива целебен извор за отричане на недъзите; за по-уверени стъпки към цивилизационен апогей, далеч от тъмната жарава на миналото. Съвременникът на Боян е в същността си младенец. Индивидуална планета от красота и нежна загадъчност сред мултиплициран хор на милиарди нему подобни. Да, той е носител на бъдещото време, а защо не и на извоюваната вечност? Авторът обича своите съвременници, а има ли стойностен автор на други позиции?

Човек пристига в този свят
подобно
перла сред мъниста.
Докосва се
до същността
на символните звукописи.
В обикновените неща
намира
истинския смисъл.
Такъв човек
не би могъл
да бъде лош
или покварен.
Той среща всеки поглед зъл
с усмивка,
с поглед лъчезарен.
„Такъв човек“

И в тази си книга Боян Ангелов остава верен на своя неспокоен, емоционален, търсещ мъдростите на Разума дух: едновременно божествен и реален; възвишен, или привидно делнично познат; взрян в мащабността на идеята за безграничен хуманистичен конгломерат от ценности, посветени на идващите след нас. Авторът изповядва същността на себепознанието и на осъзнатата мисловна пулсация. Прехвърляща интелектуален брод между станалото и предстоящото да се случи, изречено в кодекса на зрима необятност. Бог и човек се докосват и в този акт на магическо доверие се оглежда всичко неизречено, което предстои. Неговият пулс е в бъдещото време и химнът за възвестяването му предстои...

В „Мълком“ срещаме още редица теми, подредени като многоцветна палитра върху общия лиричен хоризонт: за трудната ни история, за майката и неизбледняващите синовни спомени, за ликове на възрожденци и поети и за днешния политически хаос. Не на последно място, разбира се, са възторжените акорди за родината:

Тя е изворът, с устни посочил
накъде да сe вливат реките.
Тя е стълба от паметни плочи
и за всеки бездомен –
обител.
Тя е зноят горчив на сълзата,
светлината на всяка картина.
Тя е майка, любов и приятел.
Тя е космоса,
Тя е Родина!
„Родина“

В стихосбирката „Мълком“ се отразява образът на желан и доказал се автор. Надградил и сега с поетично проникновение интелектуалния полет над съвремието с реалната пластичност на изживени мигове. Стойността на споделеното убедително се допълва от модернистичните щрихи в „Морфология на усещането“, а в „Новите аргонавти“ молитвено се излъчва гордата увереност, че все някога ще стъпим на съдбовния бряг. Като красиво напомняне за духовната същност на нещата, през цялата книга блести доказаната притча, че „изкуството не е дете, захвърлено на кръстопът...“

Да, заглавието е „Мълком“, но новата книга на Боян Ангелов е покана за интелектуално и емоционално сливане с днешния читател. С неговите интимни копнежи и откъснати от прашния делник цветни мечти. Тя е ответ за бушуващите в нас страсти, морални въжделения и неясноти. Тя е и онзи поетичен сборник за себепознание. За хармония с околните, света и вечните истини на битието, който трябва с доверие да разгърнем – отново и отново...

------------
Боян Ангелов, „Мълком“, Изд. Богианна, С., 2025.
------------