Напуснатата стая

Напуснатата стая

Умих на майка ми нозете
три дни, преди да се помине.
Пророни: “Нещо не наред е,
защото все ми стинат, сине!”
Предчувствала ли е – не зная
и друго каза ли – не помня...
Стоя в напуснатата стая
като слепец в каменоломна.
Жадувам с цялата си воля
да зърна мама пред вратата.
Жилетката й е на стола,
на масичката – очилата...
Но друго разумът навява.
Пространството имагинерно
така в тъгата се стаява,
че багри цветовете с черно.
И времето като влечуго
пълзи в обратната посока.
Не предвещава нищо друго,
освен реалността жестока.