Светла Коледа, мамо!

Светла Коледа, мамо!

Светла Коледа, мамо! Целуни от мене татко!
И прости ми, че пак не успях да се върна!
Тук, в чужбина, добре съм, но без вас не е сладко.
Как отдавна копнея да ви видя, прегърна!

Мамо, липсваш ми! Липсваш ми много!
Надпреварват се дните, отминава животът...
Щом затворя очи и те виждам до огъня
как наричаш за здраве и пита приготвяш.

После вадиш оная покривка извезана,
дето пазиш за гости и празници благи
и застилаш със обич отново трапезата,
под елхата подаръци с панделки слагаш.

Чупиш орехи, както бе в моето детство,
после палиш свещички и сълзите избърсваш.
Тате тихо се моли да ме стигат вълшебства
и в прозореца гледа, звездата ми търси.

Всичко имаме, мамо. Раснат бързо децата.
Всяка вечер чета им за Балкана и Дунава
и заклевам ги вечно да ги пазят в сърцата си,
а заспя ли, все нашата къща сънувам...

Днес е празник голям! Светла Коледа, мамо!
Сложих в обредна пита късметче – паричка.
Но от нея стоят си недокоснати само
два комата – за тебе и тате! Обичам ви!