Полет

Полет

Мама ме изпрати до летището
с китка росен здравец, книга и целувка.
Знаеше – след мен не й остава нищо,
но ми каза: “Да се пазиш! Чуваш ли?”

Вярваше, че ще съм по-добре далече,
някъде зад девет планини в десета.
Кръсти се... Смалена, в облаци облечена –
гледах я доде се вдига самолета.

Хоризонтът сякаш се превърна в път.
Уж бе бял, а някак тъжно светеше.
И приличаше раздялата на смърт,
остър нож до кост ранил крилете ми.

Мъчно ли ми е отварям книгата.
Мама диша там на всяка страница.
Лист след лист до нея бавно се издигам.
То сърцето не познава граници.

Полетът е спомен, буца в гърлото
и сълза, попила в чуждата държава.
А на изток мама чака да се върна,
китки здравец на пазарчето продава.