Е-списание

Животът ми – същинска приказка!

преди 2 години 12 months

С добрите и със лошите страни.
Във нея има замъци и принцове,
блата и жаби, вещици, змии...
Такива приказки отнемат време.

Човекът и неговите избори в стихосбирката “Вземи крилата ми” от Маргарита Мартинова

преди 2 години 12 months

Заглавието на стихосбирката на Маргарита Мартинова и акцентуваният брой на творбите в нея още на корицата й (66 стихотворения), предизвиква размисли за символиката на образа на крилата и на числото 66...

На сцената, щом угаснат светлините

преди 2 години 12 months

На сцената, щом угаснат светлините,
в мрака, вечер, прекрачвам входната врата!
В леглото ми, отпускам се, затварям си очите...
И спомени нахлуват в моята глава!

В теб се влюбих

преди 3 години 1 седмица

В теб се влюбих, макар и да зная,
ще отмине не всичко за мен.
С правилата начисто играя,
С допустим по-различен момент.

Как се получи

преди 3 години 1 седмица

Как се получи, ти, приятелю, видя,
че гаснат в мен наивните мечти?
И вехнат забранените цветя
в градината ми, знаеш ли го ти!

Ти огън си и не угасваш

преди 3 години 1 седмица

Ти огън си и не угасваш,
ти неуморно все гориш,
плътта обгаряш с поглед страстен,
сърцата ни да подчиниш.

Метафориката на бледината като визуална проекция на героичното във Вазовата “Епопея на забравените”

преди 3 години 1 седмица

В разнородния и пищен художествен свят на Епопеята съществуват немалко заслужаващи сериозно анализационно усилие значими детайли, защото справедливо известна е аксиомата, че малкото камъче обръща колата, щипката сол услажда гозбата, а „незримият“ щрих поражда необяснимото в литературата. Естествено е тогава подобен избор, който предлага тук оформеното заглавие, да бъде в значителна степен оправдан...

Избор

преди 3 години 1 седмица

Все си казвам:
човече божи,
поживей за плътта си дива!
Само с гола душа – не може.
Само с голо сърце – не бива.

Вълча родина

преди 3 години 1 седмица

Твойта родна страна е превзета
от безродници...
И ни да рипаш
по Балкана с озъбена чета,
ни да траеш с народа си дрипав!

Балада за лудите сълзи

преди 3 години 1 седмица

Щом в кацата ширата спре да циври
с душа на недолюбена жена –
разбирам,
че премръзналите джибри
ги чака смърт без мъжка топлина.

Страници