Е-списание

От всякога, от всякога по-дръзка,
с безброй ножове във гърба,
към себе си решила да се върна,
с високо вдигната глава.

Ти само ми вярвай както преди,
а аз ще остана твоето „вчера“.
Както е рекло на вълната морето:
– Само се успокой и ще бъда при теб!

От бурите в душата ми възкръснах,
а тъй свирепо ме оголиха до кости,
сърцето ми на облак се превърна,
все по-тягостно ми ставаше, сиротно.

Не тичай след изпуснатия влак
и не ругай, че времето не стига!
Не се гневи, че някой ти е дал
половината от туй, що ти се пада.