Едно обикновено момиче с необикновена история или “Как Ангелът запали Слънцето” в романа на Виктория Джеймс дьо Солей

Във всяка истина има малко измислица
и в измислицата има много истина
Виктория Джеймс дьо Солей

Виктория Джеймс дьо Солей дебютира в литературата с романа “Как Ангелът запали Слънцето”. Една лирична, любовна история, преплетена с фентъзи и свръхестествени елементи, извисяваща земното до божественото и очертаваща границите на двете реалии. Роман, изпъстрен с въпроси за доброто и злото, кое е нормално и кое не, за възможностите да направим правилния избор, които много често пропиляваме...

Но да открехнем малко завесата. Главната героиня, на име Виктория, е едно обикновено момиче, с необикновени заложби. Още оттук пред читателя се появява загадката коя всъщност е тя: едно обикновено момиче с необикновена история или необикновено момиче, вписващо се в рамките на тривиалния живот. Самата тя се представя като орисана да бъде с неразрушима сила, постоянство и харизма. Представителка на нежността, топлината и светлината... Със силен характер, воля да преследва целите, отдадена на големия спорт, с амбициите да бъде сред първите първа. Спортната кариера, разбира се, е до време, и Виктория заминава да учи в чужбина, започва работа в международната Лингвистична агенция по криминалистика (ЛАК). Безкрайни ангажименти, безброй задачи, водещи до невъзможност да посети родината си даже и за малко.

Историята започва с една снимка от детските й години, озовала се в ръцете й случайно (а може би не), разглеждайки старите албуми, и едно момче от снимката, застанало до нея с прехласнато влюбен поглед... Нещо трепва в сърцето й при романтичните спомени.

Бях запленена от искрящите му и ококорени очи. Големи и изпълнени с надежда, мечти и любов. Усмивката му – бяла като сняг, разстилаща се от край до край. Тялото му беше като вкочанено – все едно не принадлежеше на този свят, а изживяваше своя си вътрешен момент. Спомних си дори името му. Матиа Лето. Име като на Ангел.

Новата цел е поставена и Виктория пристъпва към изпълнението й. Завръща се на едноседмична ваканция в родината си, решена да открие порасналото вече момче, носещо името “Дар от Бога” – Матиа.

И така... историята започва. Една дълго чакана любов пламва, избуява, изпепелява. Големите разстояния и дългите раздели са по-скоро изпитание на търпението, каляване на волята, и подклаждане на амбициите за нови срещи и опознаване.

Дотук романът носи всички атрибути на класическа любовна история. Силни чувства, стремежи, амбиции, двустранно опознаване... Тактиката “две напред, едно назад” допълнително изостря парещите до болка емоции, за да ги възвиси с всяка стъпка на следващо, още по-изгарящо ниво.

Докато... докато се появява, някак изневиделица, свръхестественото, божественото. Обикновеното момче не е обикновено земно момче, както и обикновеното момиче се оказва, че не е тази, за която се мисли. Изобщо тук никой не е този, който изглежда, както и нищо не е това, което се вижда на пръв поглед. Извънмерното сътресение рязко променя възгледите на нашата героиня. Трудно й е да приеме това, което е.

... Огнена вълна се надигна в мен. ... Свлякох се. Едва дишах. Не можех да удържа пулса си. Но защо?
Защо изпитвам това чувство на познатост? Има нещо ... което не мога да разбера.

Опитите й да се впише в новото развитие изпиват и малкото й останали сили да се бори с божия промисъл.

Затова си взех душата, която бях проснала като чердже на земята. Изтупах я. И я проснах да съхне на простора. Там ще стоиш! Високо. Без опасност някой да те замърси. Така прави жената!

Умелото съчетание на класически любовен роман с фентъзи елементи прави романа на Виктория дьо Солей уникален. Повествованието тече леко, стилът е перфектен, разказът увлекателен. Прехвърлянето от земно към божествено и обратно, през различни епохи от времето, внася нови елементи във възприятията и вижданията за света като цяло. Загадъчното засилва любопитството на читателя да узнае “какво ще се случи” и книгата се чете “на един дъх”. За размисли върху философските категории като добро и зло, остава времето, след като се затвори и последната страница на романа. А въпросите, които ще останат, никак не са малко. И никак не са маловажни. Смисълът на живота като глобално понятие се определя и осъзнава от дребните казуси, дребните неприятности и дребните сполуки.

Бях съвсем сама, изгубена и захвърлена. Някъде. Бог знае къде? Бог! Коленичих и започнах да се моля. Светлината се върна и ме погълна.

 “Как Ангелът запали Слънцето” е книга, която разтърсва, която възпламенява, и която подтиква към размисъл: Успяваме ли да оценим ситуациите и да вземем правилното решение? Поставени пред дилема с еднакво привлекателни решения, какво бихме избрали? Винаги ли по-красивото на пръв поглед е наистина така прекрасно, или повърхностно примамливото е измамно? Трябва ли да преминем през болка, скръб и отчаяние, за да можем по-пълно да изживеем щастието?

И все пак – кои са Ангелът и Слънцето? И защо са на Земята, а не на Небето? Нека това открие сам читателят.

И тогава ме заля. Облакът се беше превърнал в огромна сцена на живота ми и всичко вървеше като на еднолентов цветен филм. Спомних си. Спомних си защо очите на Мати са ми толкова познати. ... Бях толкова разгневена, че исках да изгоря всичко във вселенското пространство само с едно щракване на пръстите ми. Бях могъща. Много могъща. Защото... Аз бях Слънцето.

Един роман за хора и ангели, за земно и божествено, за възход и падение, за висши ценности и неоценени добродетели, за божията и човешката любов, за конгломерата химични реакции в организма, наречени чувства... и всичко това на фона на една красива любовна история. Историята е с отворен край. Какво, как и къде ще се случи? Не ни остава нищо друго, освен да очакваме следващия роман на Виктория Джеймс дьо Солей, който несъмнено ще бъде още по-увлекателен и затрогващ.

--------------
Виктория Джеймс дьо Солей. “Как Ангелът запали Слънцето”, изд. “Либра Скорп”, 2022.
--------------