Димът от цигарата, която пуша, попива в белите ми
дробове, точно както любовта ти се настанява в душата ми.
Никотинът и катранът засядат надълбоко в мен
и бавно стъпка по стъпка ме унищожават.
И като птица волна аз прелитам от свят на свят.
Озъртам се, летя и съзерцавам и хора, и души, и красиви цветя.
Мисля си какво ли щеше да бъде ако бях една обикновена жена
и вместо да прелитам и да бъда свободна,
да съм здраво стъпила на земята, но в окови.
Родена в мръсотията, тя беше точно това –
главата беше пчелен кошер, а очите – малки рани.
Студена статика заемаше твърде много място в нея,
въпреки че сърцето й е с уста като на топъл лъв.
