Е-списание

В теб се влюбих

преди 2 години 9 months

В теб се влюбих, макар и да зная,
ще отмине не всичко за мен.
С правилата начисто играя,
С допустим по-различен момент.

Как се получи

преди 2 години 9 months

Как се получи, ти, приятелю, видя,
че гаснат в мен наивните мечти?
И вехнат забранените цветя
в градината ми, знаеш ли го ти!

Ти огън си и не угасваш

преди 2 години 9 months

Ти огън си и не угасваш,
ти неуморно все гориш,
плътта обгаряш с поглед страстен,
сърцата ни да подчиниш.

Метафориката на бледината като визуална проекция на героичното във Вазовата “Епопея на забравените”

преди 2 години 9 months

В разнородния и пищен художествен свят на Епопеята съществуват немалко заслужаващи сериозно анализационно усилие значими детайли, защото справедливо известна е аксиомата, че малкото камъче обръща колата, щипката сол услажда гозбата, а „незримият“ щрих поражда необяснимото в литературата. Естествено е тогава подобен избор, който предлага тук оформеното заглавие, да бъде в значителна степен оправдан...

Избор

преди 2 години 9 months

Все си казвам:
човече божи,
поживей за плътта си дива!
Само с гола душа – не може.
Само с голо сърце – не бива.

Вълча родина

преди 2 години 9 months

Твойта родна страна е превзета
от безродници...
И ни да рипаш
по Балкана с озъбена чета,
ни да траеш с народа си дрипав!

Балада за лудите сълзи

преди 2 години 9 months

Щом в кацата ширата спре да циври
с душа на недолюбена жена –
разбирам,
че премръзналите джибри
ги чака смърт без мъжка топлина.

Приближаване до взрива

преди 2 години 9 months

Издебва ме вривоопасна възраст,
когато детонатор е скръбта...
Минирани сърца край мен се пръсват,
а моето сърце им е целта...

В минно поле

преди 2 години 9 months

Спъва порива есен...
Бърчи спомена хлад...
Сякаш в минно поле си:
ни – напред,
ни – назад.

Спасен

преди 2 години 9 months

Поредната схватка жестока...
Поредният спазъм свиреп...
Изстискан,
посечен до кокал,
аз пак се завръщам при теб.

Страници