Просто ми писна да трая това!
Скръб, унижение, мъка, лъжа.
Писна ми да слушам за “великите хора”,
които сякаш са ни обзели така,
че да властват над света...
Един малък град, заел своята достолепна форма на орел в подножието на Източна Стара планина. Град, горд с древната си история (основан още от легендарния ученик и последовател на Орфей – Аетос), съхранил българските традиции и обичаи, запазил своята самобитност и будния дух на предците си. Град, който може и трябва да се гордее с хората, допринесли за неговия просперитет.
Карлито стискаше под мишница неспокойната птица, пристъпваше от крак на крак и се оглеждаше в очакване на съдийския сигнал. Петелът Агире се опитваше да кълве ръката му между рамото и лакътя, въпреки че главата му бе покрита с миниатюрна качулка. Хлапето се чудеше дали да не му залепи клюна с тиксо...
Черна е дъгата, разпъната над Балкана,
над планините и над гласовете.
Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът,
защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.
