Сал

Сал

Черна е дъгата, разпъната над Балкана,
над планините и над гласовете.
Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът,
защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.
Кое чудовище поглъща деня?
Нещо тропа, блъска, скърца.
Всеки върви по своя път и със своя стока търгува.
Този сал, изграден от вегетацията
на една нечестива джунгла, за нас е общ.
На сала са врани, разглезени
и префинени декадентки.
Гарванът изглежда като класически учен,
като преводач на Шекспирови роли,
изневиделица останал без работа.
Житото зрее, за да угои с душата си гъските,
които ще спасят Рим.
Белката е спокойна, не се опитва да прави пародии.
Тук е и паякът със своя женски усет за плетката.
Чак и черната котка, която тук се мотае
и иска да ми препречи пътя.
На този сал, където думата “съчувствие”
изживява последните си дни,
моите пръсти са докоснали всяко животно.

Нещо тропа, блъска, скърца.
Несигурността е единственото убежище –
те винаги са там – салът и морето, винаги са там
целостта и детайлът, не могат един без друг,
а си причиняват най-голямата болка.

---------------
Превод от сръбски: Наталия Недялкова
---------------