Пъстра палитра
Дъщеря ми рисуваше есен в гора –
Сухи листи, дъждовни клонаци,
По земята нападали птичи пера –
На отминали полети знаци.
Но нали е дете, отклони се съвсем
От печалната школска задача:
Разцъфтя минзухар, зачирика врабче,
Вместо гарван от листа да грачи.
Дъщеря ми рисуваше есен в гора
И се молех това да не спира;
Да запази магичния чар – живинка
Между мъртви листа да намира.
----------
Анагогия
Там, където бялото е мъка
вишневият цвят не става плод.
Слънцето изгрява многоръко
с хищен апетит на октопод.
Стогодишни дъбчета въздишат
в траурносаксиен тоалет.
Думите наопаки се пишат.
Ронин не е име на поет.
----------
Теди
Шумяща,
насмешлива есен,
неосланена от тъга.
Денят витае
с вид отнесен
пред
портите
на вечността.
Въздушни копия пронизват
пошаренелите гори.
„Животът е жребец харизан.”*
Пусни го
и се наслади.
----------
* По Селинджър