Е-списание

преди 2 години 9 months

Неделя е. Дочувам го от нищото.
Гласът му чрез дъжда ръми.
Отвътре бавно ме разнищва.
И почва леко да боли.

Не си го казахме

Автор:

преди 2 години 9 months

Взаимно сякаш с теб се утешаваме
с онези (уж случайни) диалози:
– При тебе нещо ново за разправяне?
– Все още ли си сам?
– А ти с кого си?

Жребий

Автор:

преди 2 години 9 months

Такъв е жребият ти. Орисия.
Случаен зар. Съдба човешка.
Не знам дали си късметлия,
или си дръпнал къса клечка.

Ваксина

Автор:

преди 2 години 9 months

Ваксинирана съм срещу чара ти.
И срещу широките ти рамене.
Няма как отново да се хвана.
Голяма съм. Не съм дете.

Но обичам

Автор:

преди 2 години 9 months

Заседнал си ми в гърлото. Накриво.
Затуй е по-добре да млъкна.
Да те предъвча още имам сила.
Но нямам сила да преглътна.

Спомен за една любов

Автор:

преди 2 години 9 months

Здравей, момче, останало във вчера!
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.

Останало

Автор:

преди 2 години 9 months

Аз няма да се върна никога.
И няма ти да ме потърсиш.
Останаха след тебе стихове
и малко белези от пръстите.

Животът ми – същинска приказка!

Автор:

преди 2 години 9 months

С добрите и със лошите страни.
Във нея има замъци и принцове,
блата и жаби, вещици, змии...
Такива приказки отнемат време.

Човекът и неговите избори в стихосбирката “Вземи крилата ми” от Маргарита Мартинова

Автор:

Лалка Павлова

преди 2 години 9 months

Рецензии

Заглавието на стихосбирката на Маргарита Мартинова и акцентуваният брой на творбите в нея още на корицата й (66 стихотворения), предизвиква размисли за символиката на образа на крилата и на числото 66...

1коментари

На сцената, щом угаснат светлините

Автор:

Теодора Иванова

преди 2 години 9 months

На сцената, щом угаснат светлините,
в мрака, вечер, прекрачвам входната врата!
В леглото ми, отпускам се, затварям си очите...
И спомени нахлуват в моята глава!