Ако ти кажа

* * *

Ако ти кажа.
Ако ти кажа колко си специален за мен, ще те уплаша ли?
Ако ти кажа как за малко време дари ме с уроци за цял живот, ще си тръгнеш ли?
Ако ти кажа колко се тревожа да не сгреша, въпреки, че виждал си грешките ми, ще ми простиш ли?
Ако ти кажа как докосна душата ми, как се разтапям в ръцете ти и как отвори десетки врати, ще останеш ли?

* * *

Докосни ме.
Бавно пристъпи и наруши пространството по между ни. Остави електричеството да вземе превес над чувствата. Нека се запалим. Остави ръцете си да са проводниците, по които протича напрежението. Освободи всяко чувство в себе си. Предай ми го. Завладей ме. Не позволявай нищо друго да застане по между ни.
Пристъпи по близко и тихо прошепни, че съм твоя. Толкова тихо, че целият свят да чуе.
Такава да бъде любовта ни. Тиха и нажежаваща.
Преди това бавно да се влюбваме. Нека отнеме години.
Първо ще се мразим. Аз ще те ненавиждам за дето си най-големият егоцентрик в града. Ти ще ми се перчиш, защото егото ти няма да побере факта, че не падам в краката ти.
След това ще трябва да виждам физиономията ти на случайни места, докато един ден “случайно” не се спъна и ти “случайно” си там, за да ме хванеш. Тогава ще прозра, че в теб има душа.
И така бавно ще се влюбваме. С всеки нов ден ще трепнем да видим другия. До момента, в който не застанеш с цялата си мъжественост пред мен и не ми прошепнеш тихо, че съм твоя. Толкова тихо, че целият свят да чуе.