Игра със самотата

Игра със самотата

Пускам любима песен.
Звучи на фон,
а аз играя си със самотата.
Обгърнали сме се една с друга.
И е някак красиво
и някак тъжно.
Студено е, но и топло.
Неразбираеми чувства повдигат се.
Усмихвам се и продължавам...
Припявам си и затварям очи.
Усещам всичко около мен,
в дълбочина.
Дори и най-лекия полъх на пролетния бриз.
Гъделичка ми душата тази красива мелодия.
Аз съм хаос.
От песни, емоции, чувства и думи...
Разляла съм се като ноти върху лист хартия.
Ще се усмихвам винаги, дори понякога през сълзи.
Чувате смеха ми,
той кънти.
Като звук от медна камбана.
А сега започва друга песен...
и друга история ще запечатам.