Романът “Монарх” – класическа научна фантастика с апокалиптични нюанси

Вселената сътворява, а ние рушим, за да сме създатели на неща, които не би трябвало да съществуват по природните закони.

След двутомния фентъзи роман “Рани върху татуировки” (2015 г., 2018 г.), Станислава Белева продължава утвърденото си амплоа с фантастичната история “Монарх. Под контрол” (2022 г.). “Монарх” включва в себе си всички елементи на класическата научна фантастика, в съчетание с криминални и психо нюанси. Действието се развива в обозримо близко бъдеще, но предпоставките и последствията се обуславят от изначалното минало с предсказания за малко по-далечния времеви диапазон, иначе казано – от “змията” до “апокалипсиса”.

В основата на романа стои тайна конспиративна програма с кодовото име “Монарх”. Името на загадъчния проект е заимствано от пеперудата Монарх – забележителен вид, обитаваща предимно Северна Америка. Уникалното при този вид е, че за една година се раждат четири различни поколения. Първите три живеят средно около пет-шест седмици, а четвъртото (наречено “Метусалем” – по името на най-дълголетния човек, споменат в Библията) изминава приблизително пет хиляди километра разстояние до планината Сиера Невада в Мексико, за да презимува там, да се завърне обратно и да оцелее до завършването на осеммесечната миграция. Какво точно представлява мистериозният проект Монарх, читателят ще разбере, когато прочете книгата.

Главната героиня Мелиса е едно обикновено момиче, без родители, с всички ежедневни грижи и злободневни сблъсъци с приятеля си Виктор. И всичко около нея е нормално, докато един ден тя открива в себе си свръхестествени способности. Проявата на магическите й умения притеглят като магнит към нея тайнствени подземни организации, разпрострели пипала до всички нива на властта. Отвлечена от представители на мистичното общество Врил, тя осъзнава коя всъщност е, кои са нейните родители и каква е нейната мисия.

Накратко, обществото Врил е функционирало като свръхсекретна германска националистическа група, използваща свастиката като емблема, свързваща източния и западния окултизъм. Комбинира политическите идеали на “илюминатите” с хиндуисткия мистицизъм, теософията и “кабала”. Идеята за тайното общество буквално идва от романа на Едуард Булър Литън “Врил: Силата на идващата раса” (публикуван през далечната 1871 г., описващ изключително напреднала раса от хора, със свръхпостижения, приличащи на богове, криещи се в пещери в центъра на земята). Оттук и утопията за подземен социалистически матриархат, управляван от възвишени същества, които са овладели мистериозната енергия, наречена Врил. Последователите на Врил вярвали, че притежават тайно познание, което да им позволи да променят расата си и да станат равни на тези, скрити в недрата на Земята. Най-интересните твърдения, свързани с обществото Врил и неговото разклонение Туле, са легендите за тайната неонацистка НЛО програма. Има вярвания, че с помощта на извънземен интелект нацистите успели да създадат антигравитационни летални апарати и космически станции. В същото време, извънземните трябвало да разпространят идеите и вярванията на Врил в германското общество.

Цялата тази смятана за изчезнала мистична секта, се появява като движеща сила във фабулата на романа. Действието се мести от Германия, през Австрия в тайна военна база в околностите на езерото Салар де Уюни в Боливия, откъдето нашите герои през пространствен портал се пренасят в космически кораб далеч от Земята. Оказват се вплетени в други цивилизации, организирани в свои алианси – изградили стройна кастова система – едновременно враждуващи помежду си и търсещи варианти за съвместно съжителство.

Тайнствените цивилизации, с които се срещат, се месят още от древността и в развитието на човечеството, с противоречиви мнения дали могат да го приобщят към някои от техните алианси или подобна идея е изгубена кауза.

Космически кораби, оръжия, войни, нови технологии, изкуствен интелект. Суровата истина е, че човекът е престанал да бъде Човек. Няма сърце, няма душа, ... просто еволюирала карантия.

Отново пренасяния през космически портали, срещи с представители на алиансите на драконианците, на Анубис (и неговата дъщеря Калисто), на Хатор и Селена... имената загатват за древните митологии, вероятно не без основание, след като тези алианси са следили изкъсо в продължение на милиони години Земята.

Ефектът на пеперудата. Всички хора и събития, които смятаме за нашите пречки. Понякога едни от най-големите злодеи ни вършат най-големите услуги.

Романът “Монарх” не е обикновена приказна история. Зад всички тези загадки и цялата заплетена мистика прозират множество фундаментални въпроси, свързани с бъдещето и смисъла на човешкото съществуване. Въпроси, чиито отговори е в повечето случаи невъзможно да бъдат еднозначно определени. На някои авторката прави опит да отговори, въпреки и достатъчно завоалирано, на други – предоставя на читателя сам да направи своите заключения. И нейните разсъждения на немаловажния въпрос какво е животът:

Ars moriendi. Изкуството да умираш, докато си жив. Дарбата да се разхождаш в царството на мъртвите. Да виждаш това, което никой освен теб не вижда. Да разкъсаш цветния воал, който живите наричат Живот.

И още:

Ars moriendi. Изкуството да умираш и да се чувстваш все по-жив от собствения ти разпад. Преобразуване на причината да умреш в причината да живееш е изкуството да се прераждаш всеки ден.

Смисълът на живота е в неговата загадъчност. Забулен в тайнство, стремежът към простотата обуславя пътят към съвършенство и лелеяното щастие. Всички усложнения, продукт на цивилизацията и урбанизацията ни водят до неадекватност, злочестина, обърканост... различните страни на една монета, наречена нещастие. Опитът да се контролира поведението в усложненото киберобщество води до обратния ефект – невъзможност за контрол и последваща анархия, крайната “цел” на което е – самоунищожение – и на цивилизацията, и на човечеството, и на планетата.

... Изобщо не можеха да си обяснят как някакво същество е станало проводник на изкуствен интелект и то е причината всичко да е вън от контрол, или точно обратното: всичко да е под контрол.

Трудно можеха да си обяснят как “вън от контрол” и “под контрол” са едно и също нещо в тази ситуация.

И вместо необуздания, и логически необоснован стремеж към звездите, по-правилният подход за съхранение на човечеството е – да се вгледаме в себе си. Не открием ли кои сме и каква е нашата мисия тук на Земята, всякакви опити да открием себе си на други планети е обречена на фиаско.

Романът на Станислава Белева “Монарх. Под контрол” е първата и необходима стъпка към собственото ни преосмисляне и съхранение – едно увлекателно четиво с многостранни насоки за размисъл и множество въпроси, на които да се опитаме да открием отговора.

-----------------
Станислава Белева, “Монарх. Под контрол”, изд. “Либра Скорп”, 2022.
-----------------