Благословени да са вярващите в тълковния речник

Благословени да са вярващите в линейността на времето. Благословени да са адептите на часовника и тълковния речник.

Тяхна е хронологията и последователността на повествованието.

Техен е комфортът на хронично здравия разум. Удобството миналото, настоящето и бъдещето да следват едно след друго. А финалът на разказа, последният кадър най-много да е двувариантен. От тривиалното The End до утешителното To be continued. Без изненади, провокации, резки завои и предизвикателства.

Но, ако само за момент си представим, че целулоидната лента на действието може да се извърти наобратно, послеписът да се престори на пролог, а уводът да намигне от дълбините на заключението.

Или дръзката ножица на нечие въображение да накълца кадрите един по един, а после да ги пренареди – абсолютно произволно, така, както се разместват стъкълцата на калейдоскоп.

Тогава:

Пясъчният часовник тутакси ще се хоризонтира, защото времето няма да го има, и няма да има нужда да отмерва каквото и да било.

Стрелките на кръглия му побратим ще затанцуват в желаната от тях посока, защото кръгът – тази съвършена окръжност не може нито да се прекъсне, нито да се затвори. Нито да се сегментира.

От дълбините на семантиката ще се надигне най-високата приливна вълна. Ще размести всичките пластове на многовариантните значения, ще изтърбуши думите от съдържанието им.

А после ще срути бентовете на редовете.

Точно тогава – извън времето и привичните описания, освободено от фонетичните си и графични черупки, Словото ще заблести като рибя люспа, или ще се превърне в перла.

И вече няма да бъде хвърлен камък, който руши.