Когато се усмихват строителите на въздушните кули

Някога, след време, след времената, когато и тази цивилизация се превърне в кратко изречение във Вселенската енциклопедия, а може би дори в кратка дума или просто символ, много от важните неща, толкова умни, сериозни, глобални и структуроопределящи, ще изгубят своя смисъл.

Канарите, раздробени от времето, ще се компресират в една песъчинка.

Славата, суетата, самолюбието и сребролюбието ще се превърнат в песъчинка.

Болните амбиции ще оздравеят и ще се превърнат в песъчинка.

И пясъчният часовник, който отмерва времето, ще се счупи и натрошените му стъкла ще се смесят с песъчинките.

Всички думи по света – изречени и неназовани, ще се превърнат в песъчинки.

В хиляди, сгорещени от слънцето песъчинки, по които тича щастливо и усмихнато дете.

Дете, което не се бои да строи пясъчни замъци, които само след миг ще бъдат отнесени от морската вълна. Вълната, която след миг ще се разбие в морския бряг и ще я попие пясъкът. До последната капка.

И пясъкът ще си отиде. Но ще остане Усмивката.

С безброй усмивки в нея на всички някогашни, сегашни и предстоящи строители на пясъчни замъци и въздушни кули.