Валери Станков

Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. в гр. Варна. Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава във Висшия педагогически институт в Шумен (специалност “Руска филология”).

Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и главен редактор в литературния алманах “Простори”, телевизионен репортер в програма “Море” на РТВЦ – Варна, журналист във в. “Черноморие”, криминален репортер във в. “Черно море”, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията.

В продължение на три години е управител на ИК “Галактика”, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, а после управител на издателство “Книгата” – Варна. Главен експерт в Дирекция “Култура и духовно развитие” в Община Варна.

Автор е на над 30 книги с поезия, белетристика, публицистика: “Огън на брега” (1980), “Нощен хляб” (1983), “Сезонът на спасителя”. (повест, 1987), “Морски кончета” (1989), “Плашило в града” (1990), “Остави ме, любов” (1992), “Деца на рая” (1992), “Семейно легло” (разкази и новели, 1992), “Защото е есен” (1994), “Библия за несретници” (1997), “Сюита за мъртви българи” (публицистика, 1997, второ доп. изд. – 1998), “Влакът към зимата” (2000), “Соленият връх на бога” (2001), “Няма такава България” (публицистика, 2002), “Челен удар” (2003), “Стихове от кашона” (2004), “Треньор на пеперуди” (2005), “Автопортрет със светкавици” (2006), “Писателят като чудовище” (роман, 2006), “Къща без икони” (2008), “Усмирителна риза за ближния” (2008), “Аз съм светлият мъж към безкрая” (2008), “Обиск на пустините” (2010), “Слалом между мълнии”, (2010), “Буквар за влюбени” (2010), “Аутопсия на зимните миражи” (2011), “Дърво за бесене на поет” (2012), “Делникът на един безделник” (2013), “Рецитал със стиснато гърло” (2014), “Вечерна проверка за ангели” (2015), “Анализ на залязващото слънце” (2016), “Черно на бяло” (2017), “Дръж ми шапката, мила” (2017), “Прочит на огледалото” (2018).

Носител на национални и регионални литературни награди, сред които: Награда на СБП за публицистика, Национална награда “Гео Милев” (2003), Национална награда “Дамян Дамянов” (2006), Първа награда от националния конкурс “Биньо Иванов” (2007), Национална Славейкова награда (Трявна) (2011, 2 място), Национална награда “Иван Пейчев” (2011), Национална награда “Теодор Траянов” (Пазарджик) (2012) и др.