Васил Венински

Васил Венински е роден на 30 януари 1954 г. в с. Павелско, Смолянска област. Завършил е ПУ “Паисий Хилендарски” и следдипломна специализация в СУ “Св. Климент Охридски, специалност “Химия”.

Работил е на различни места и длъжности в системата на средното образование и притежава първа квалификационна степен.

Автор е на публицистичните книги “Павелското училище – светилището от Средните Родопи” (2002, 2017) и “Ловни страсти в пазвите на Радюва планина” (академични изследвания, 2022) и на сборниците с разкази “Деребейски времена” (2007, 2021), “Въгленчета от безкрая” (2011), “Разровена жарава” (2015), “Прекършена севда” (2019), “Мъжко време” (2020), “През иглени уши” (2022) и “Змейова напаст” (издадена от Министерство на културата след проведен конкурс, 2023). Разказите са на основата на действителни случки и събития от историята на Средните Родопи.

В съавторство участва в антологията “От Рупчос до Рожен” (2006), в сборниците “Скъпоценни камъчета” (2009) и “Ветрилото на дъгата” (2010), в алманасите на фондация “Буквите” “Нова българска литература: Проза” (2009-2020), Хумор и сатира” (2015) и Романтика” (2019); в алманаха на български автори зад граница “Думите” (2019) и на Асоциация за насърчаване на християнско художествено слово “Емпирей” “Християнски литературен алманах” (2021, 2023).

Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите в гр. Смолян.