Васил Венински

Васил Венински е роден на 30 януари 1954 г. в с. Павелско, Смолянска област. Завършил е ПУ “Паисий Хилендарски” и следдипломна специализация в СУ “Св. Климент Охридски, специалност “Химия”.

Работил е на различни места и длъжности в системата на средното образование и притежава първа квалификационна степен.

Автор е на публицистичните книги “Павелското училище – светилището от Средните Родопи” (2002, 2017) и “Ловни страсти в пазвите на Радюва планина” (академични изследвания, 2022) и на сборниците с разкази “Деребейски времена” (2007, 2021), “Въгленчета от безкрая” (2011), “Разровена жарава” (2015), “Прекършена севда” (2019), “Мъжко време” (2020), “През иглени уши” (2022), “Змейова напаст” (издадена от Министерство на културата след проведен конкурс, 2023) и “Притчи за спасението” (2025). Разказите са на основата на действителни случки и събития от историята на Средните Родопи.

В съавторство участва в антологията “От Рупчос до Рожен” (2006), в сборниците “Скъпоценни камъчета” (2009) и “Ветрилото на дъгата” (2010), в алманасите на фондация “Буквите” “Нова българска литература: Проза” (2009-2020), Хумор и сатира” (2015) и Романтика” (2019); в алманаха на български автори зад граница “Думите” (2019) и на Асоциация за насърчаване на християнско художествено слово “Емпирей” “Християнски литературен алманах” (2021, 2023).

Член е на Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите в гр. Смолян.