Облаците – пухени завивки, да пътуват най-обичат във безкрайното небе. Всеки радва се на изгрева, дъгата и забравя за белите им спътници...
Август е винаги тежък, горещ - тежи като камък, паднал от Небесата, и като в огнена пещ пречиства душите тук, на Земята...
Може би искаш да узнаеш какво е минало през сърцето ми и като на лента да видиш пътя, по който са вървели нозете ми?
Сърцето ми отмерва времето до новата ни среща. Тогава пак ще те прегърна и от очите ми ще потече сълза гореща...
Пътят е път, когато има човек, който да го извърви. Пътят е път, когато има някой, който да го преброди и преболи...
Л е за лекарството, от което всеки има нужда. Ю е за Ютуб, който преди Свети Валентин рязко се събужда. Б е за богато украсена романтична вечеря. О е за “Ой, мило, нямах никаква идея!”. В е за вярността, в която всеки се кълне...
Първата цигара, уговорка между двама. Кой ще ме накара дробовете си да запаля?
Остава ми се, а ти с очи отблъскваш ме. Прегръщаш ме, а толкова студено е.
Хей, момиче! Не се чувствай длъжна него да спасяваш и за безличната му душа да се раздаваш!
Ти си крилете, с които душата ми лети, през полета от хора без души.
