И от една и съща чаша със вас да пия съм готов, макар че нейното приятелство не се превръща във любов!
Ето ги. Извиват се надолу. Търпеливо чакат да направя спускане навън. Към света голям умело да пристъпя и после тихичко да се завърна от отвън.
Всичко е загадъчно в света днес, всички огледала са счупени, къде да видя лицето си аз?
Сред природата, към края на есента видях едно зелено дърво. Беше толкова зелено, че и зеленото се срамуваше от зеленината си.
Ако затвориш, казват, славея в кафез, ще престане да пее. Но това е лъжа! Тъкмо тъгата по свобода дава сила на гласа на славея...
Зная, прозрачността ти не е от неопитност. Това е твоето откровение пред природата, която се е отегчила от нощта.
Ти кацна върху ръката ми и ме ухапа; сигурно дъжд ще вали. Може би ти ме предупреждаваш?
Тръгнах ей така, босичък по голямата земя. Изгоряха ми нозете. Сърцето ми изгоря.
Слънцето ме събуди с целувка и аз навестих пролетта. Дъхът ми се пръсна наоколо и стана пиян света.
Аз съм само едно листо, паднало на земята, а дървото не търси обруленото си листо. Дървото не тъжи за листата, дървото сънува само идната пролет...
