Море

Море

Една безмилостна пустиня: огромна, горестна и властна,
в която бездните изпращат след мен вълна подир вълна!
Аз спирам тук – за да потегля със свойте кораби безстрашен,
там дето расне златен остров на Обетована страна...

Пред мен пустинята тъмнее и погледа не стига края,
владееш ти – море – безкрайни и всепространствени страни!
Пленен всред яростна метежност, аз гина в твойта власт обаян,
подобно мъничка прашинка в море от гибелни вълни...

И ето, там потъват бавно пак мойте кораби и хора,
сирена призивно ридае над тъмни бездни и скали, –
и – глас вопиющ низ пустиня – замира писъка в простора,
а само ти оставаш властно сред свойте властни самоти!

Море, отрупано с проклятия – ти, вечния и зъл убиец, –
заплетен в твойте водорасли – игра на твоите вълни –
аз слушам мощния ти грохот и моята душа вопие,
когато лапите ти теглят към безпросветни глъбини...

Аз спирам – тук за да потегля низ твойта яростна пустиня,
да диря свойто светло щастие към светли, сребърни страни,
но ти с коварна подигравка убиваш ме – и, труп изстинал,
люлейш ме с тъпо безучастие всред безучастните вълни...

--------------
в. „Литературен глас”, г. 10, 26.01.1938 г.