Момичето на моите мечти стои в гишето на хотелска стая... С обърнати за любовта очи, преглежда формулярите за рая.
Време, в което нямаш нищо, а всъщност – всичко е твое!
По-добре четат ни враговете, приятелите само се усмихват и казват кротко: – Пак си писал глупости...
Кълна се в белите коси на майките, не в ореола на светците. Техните избелели забрадки – дълго ще светят в душите.
От всички хубави жени, които съм опазил във очите си – прииждат тънки сребърни стрели и дръзко се забиват във гърдите ми.
Цял живот ще те нося в очите си, с едно мълчаливо признание. Сред всичките мои надежди, най-бялата перла ще бъдеш.
Луд тъче на празен дървен стан. Дан-дан, дан-дан... Някога държавата ни беше храм. Дан-дан, дан-дан...
Животът изтъкан от компромиси – удря последния гонг. Няма време. Прощален поглед...
Ти си толкова хубава, в този час мекозвезден... Събирам те в себе си, с всички твои думи и жестове.
Това хубаво есенно слънце, тихо в очите звъни. Душата ми рана отворена, вече спря да кърви.
