Икона на балкона
Една жена простира на балкона
и в миг зад ароматното пране
изгря ликът й мил като икона
със снежнобели стройни колене.
Случайно към балкона бях погледнал
и спомних си за всичките жени,
които съм харесал ненадейно,
но без да давам повод за войни.
Ала жената от балкона ми помаха –
или протегна своята ръка
към ризата изпрана, не разбрах, но
почувствах най-сърдечна топлинка.
И се засмях на своята фантазия,
безсилна повече да украси
жената на балкона си излязла
със ореол от палави коси.