На шапката ми дреме

На шапката ми дреме

Допивам чашата на екс.
Минавам още за момиче...
Мелодия. Забравен текст.
А мислите ми – неприлични.

Танцувам с пъстри хвърчила.
Ха-ха! На шапката ми дреме
за някакви си правила.
Защо? В това безумно време!...

Любов съм и съм земетръс.
Заключена в кафез вселена,
за полет насъбрала хъс!
Затуй на шапката ми дреме!